Валентин Катасонов

превод: Румен Воденичаров

Престоят ми в средата на “професионалните икономисти” (тези, които са накичени с титли на академици,  професори, на доктори и кандидати на “икономическите  науки”) - както регионални, така и чуждестранни - ме доведе до някои любопитни изводи. Един от тях е съществуване и създаване  на “култ към нобелистите”.

В света на „икономическата наука” се появиха неколцина  „богове”, на които може да се кланяш, но с които не трябва да  спориш и които не могат да бъдат подозирани дори за явни грешки и заблуди.

Хората, които се занимават с “икономическата наука” придобиват статут на “гений” и дори на “бог”, след като получат титлата “Нобелов лауреат по икономика”. Само до награждаването идеите на такива хора е възможно да бъдат поставени под съмнение, да бъдат оспорвани и да бъдат отхвърляни.

Един път получили титлата “Нобелов лауреат”, може единствено смирено да бъдат слушани, но е желателно и дори неизбежно да се позоваваш на тях.

Ако през XIX век първият Ватикански съвет прие догмата за „непогрешимостта на папата”, то през втората половина на двадесети век се прие неформална догма за “непогрешимостта на Нобеловия лауреат по  икономика”. Има ли такава неписана догма за “непогрешимостта” на лауреатите на Нобелова награда в други науки, не се наемам да твърдя. Но в областта на “икономическата наука” тази догма властва в продължение вече на половин век.

Цялата т.н. съвременна “икономическа наука” е основана върху измама. Организаторите и създателите на “икономическата наука” не разкриват своите карти. Крайните клиенти на “икономическата наука” са “собствениците на парите” - основните акционери на частната  корпорация, наречена “Федерална резервна система на САЩ”.

За истинските цели на този глобален и дългосрочен проект с кодово име “Икономическа наука” пише малка група от честни икономисти, както в чужбина, така и в нашата страна, (въпреки че гласовете на тези икономисти трудно могат да бъдат чути, тъй като те се заглушават с гигабайти лъжлива информация).

Зад кулисите на съзнателната измама

През по-голямата част от двадесети век световноизвестният американски икономист Джон Кенет Гълбрайт (1908-2006) работи по проекта “Икономическа наука”. Този специалист  много десетилетия се къпеше в лъчите на славата и честта. Преподавал е в университетите на Калифорния, Харвард и Принстън. Президент на Американската икономическа асоциация (1972 г.). Лауреат е на наградите на Франк Сейдман (1975), Веблен-Комонс (1976) и В. Леонтиев (2000). Книгите на Джон Гълбрайт са преведени на много езици, включително на руски (в Съветския съюз, обаче, някои от тях имаха печат “Само за научни библиотеки”).

Но няколко години преди края на много дългия му живот този американски професор започна да изпитва силно угризение на съвестта, чувствайки, че през по-голямата част от живота си е говорил и писал неистини. Или просто е лъгал.

Така в началото на 2004 г. се появи и последната книга на американския икономист. Нейното заглавие е много интересно: “Икономиката на невинната измама“. В нея той разкрива лъжите на официалната “икономическа наука”. Тази книга е преведена и публикувана на руски език.

И тук има друга книга на руски език с много характерно заглавие “Зад кулисите на формирането на икономически теории. От теория към корупция “(Санкт Петербург, 2000). Тя има трима автори - Мейсън Гафни, Фред Харисън, Галина Титова.

Първият от тях е американец, професор в Калифорнийския университет  вторият - англичанин, директор на Центъра за изследване на поземлената политика (Лондон); третият е наша сънародничка, експерт по екологична икономика.

И всички те, всеки по свой собствен начин, също говорят за съвременната икономическа теория като лъженаука.

И посоченият, и много други автори ни водят до заключението, че под прикритието на “икономическа наука” се създава идеология, която се изисква от “стопаните  на парите”, за да могат ефективно да управляват човечеството и в крайна сметка да станат “господари на света”.

Тази лъженаука няма нищо общо с икономиката, която на гръцки означава “строителство на дом”. Така наречената “икономическа наука” е насочена обратно - към разрушаване.

Към унищожаване на човека и разрушаване на икономическото здание, създадено от предишните поколения хора.

Бонус, който не съществува

Проектът “Икономическа наука” е мултидисциплинарен и многопластов. Важен елемент от тази конструкция е споменатия по-горе по-горе институт за Нобелова награда по икономика. Самият той вече е измама. Знаем, че Нобеловите награди са създадени от шведския учен, предприемач и филантроп Алфред Нобел.

Това се случва през 1895 г., когато Нобел написва своето завещание. То предвижда по-голямата част от неговото състояние - около 31 милиона шведски марки - да се разходва за  награди за постижения в пет сфери на човешката дейност: физика, химия, медицина, литература и дейности за укрепване  на мира. Няма намек за икономика и икономическа наука.

И ето че през 1968 г. една новина обикаля света: в Швеция се утвърждава Нобеловата награда по икономика (икономическа наука). Инициаторът на наградата става Централната банка на Швеция. Така тя решава да отбележи 300-годишнината на  своето съществуване.

Тази награда в областта на икономическата наука става най-престижната в света. Тази година се отбелязва половин век от съществуването на Нобелова награда по икономика.

Наградата за първи път е връчена през 1969 г. Първите лауреати са норвежкият икономист Рагнар Фриш и холандският икономист Ян Тинберген. Основанието за присъждане наградата е формулирано така: “За създаване и прилагане на динамични модели за анализ на икономическите процеси“.

Днес вече се наброяват 73 лауреати на тази награда. Последният е американският икономист Ричард Тейлър (2017 г.). Основание за присъждане на наградата: “За принос към поведенческата икономика“.

Без да навлизаме в  подробности, по-голямата част от „продукцията” на лауреатите на Нобелова награда могат да бъдат класифицирани като “схоластика”, „кабала” (работите са изпъстрени с формули и графики) и “талмудски мъдрости”.

За да не бъда голословен, ще приведа само формулировките на други  основания за присъждане на наградите: “За изследвания на пазари с модели за търсене” (2010 г.) “За задълбочаване на разбирането ни за същността на конфликт и сътрудничество чрез анализ на теория на игрите” (2005), “За анализ на равновесието в теорията на некооперативните игри” (1994) и др.

Имам подозрение, че никой не чете произведенията на “гениите-нобелисти”. Опитвал съм се да ги  чета и често се натъквах на явни безсмислици.

Инкубатор на гении

Сред лауреатите и техните произведения съществуват и изключения, но те само потвърждават общото правило.

Един път получили “сертификат за качество” от Нобеловия комитет, разработките на  “икономическите  гении” автоматично влизат в учебниците, с които всяка година преподавателите в университетите на различни страни (вкл. и в Русия) мътят главите на милиони млади хора. “Продукцията” на “фабриката” на нобеловите икономисти” минава за най-престижна.

Възниква интересен въпрос: „Как са избират професионални икономисти за титлата лауреат на Нобелова награда?”. Разсъждавайки върху отговора на  този въпрос, стигнах до извода, че те биват подготвяни внимателно за това „изстрелване”.

Подготвят се морално, духовно, психологически, интелектуално. Естествено, след предварителен подбор. Подборът започва от студентската скамейка. За да не бъда голословен, ще разкажа за един такъв инкубатор на “икономически гении”.

Официалното наименование на този “инкубатор” е Общество “Мон Пелерин“, (The Mont Pelerin Society) - международна организация, която според официалния си уеб сайт е основана от 36 учени на 10 април 1947 г. на конференция, проведена под ръководството на известния австрийски икономист Фридрих фон Хайек.

Дружеството е кръстено на градчето Мон Пелерин (Планината на пилигрима) в Швейцария, където се е провела конференцията. Сред основателите са Морис Але, директор на Аарон, Валтер Оуен, Милтън Фридман, Хенри Хезлит, Бертран дьо Жувенел, Лудвиг фон Мизес, Франк Найт, Майкъл Полани, Карл Попър, Лионел Робинс, Джордж Стиглър.

Организацията обявява своята цел така: Насърчаване на икономическата политика на свободния пазар и ценностите на едно отворено общество. За да направи тази пропаганда колкото е възможно по-ефективна, обществото „Мон Пелерин” използва и продължава да използва всички възможности за укрепване на научния, социалния и политически статус на своите членове.

И, разбира се, не пропуска възможността да номинира своите членове за титлата „Лауреат  на Нобелова награда по икономика”. Дейностите на Обществото в тази посока се оказват много ефективни: осем члена на Обществото стават Нобелови лауреати.

На първо място, това е самият баща-основател на Обществото Фридрих А. фон Хайек (1974 г.). Следващи лауреати стават: Милтън Фридман, Джордж Стиглър, Морис Алай, Джеймс М. Бюканън, Роналд Коуз, Гари С. Бекър и Върнън Смит. Така че всеки девети “икономически нобелист” е птичка, излюпена в гнездото „Мон Пелерин”.

Масонска икономика

Деструктивнните идеи на пилетата-нобелисти се мултиплицират от световните СМИ, контролирани от “стопаните на парите”. Каква е цената на един Милтън Фридман, който става основоположник на съвременната монетаристична школа?

Идеите на Фридман се оказват много подходящи за оправдаване  превръщането на реалната икономика във финансова (разбирай: за съсипване на реалната икономика и подменянето й с виртуални финансови “балони”).

Без всякакво колебание твърдя, че обществото “Мон Пелерин” е масонска ложа и то много затворена. Още от самото начало тя бе подкрепена и финансирана от британското разузнаване.

Забележително е времето на създаването на обществото - 1947 г., началото на “студената война” на Запада срещу СССР. „Мон Пелерин” е натоварено със задачата да участва в икономическата война срещу Съветския съюз и демократичните народи чрез идеологическо подриване на съветската икономическа система. Това може да се прочете в много чуждестранни и руски публикации.

Например, Джон Коулман (бивш британски офицер от разузнаването) пише в своята книга “Комитет 300″, че обществото “Мон Пелерин” е икономически фонд, предназначен да разпространява измамни икономически теории и да влияе върху икономистите от Запада да поддържат моделите, които този фонд периодично предлага. Неговите изключителни популяризатори са Фон Хайек и Милтън Фридман.”

До момента “Мон Пелерин” има около 500 членове. Срещите се провеждат на всеки две години, всеки път в нова страна. И в тайна среда, по-тайна от срещите на  Билдербергския клуб.

От създаването на обществото се сменят тридесет негови президенти. От 2016 г. начело на “Мон Пелерин” е американецът Питър Бьотке (Peter Boettke). Той бе избран за този пост на последната среща на обществото в Маями (Флорида).

Тази година ще се  състои още една смяна на президента (не е известно нищо за мястото и времето на поредната среща на Обществото).

„Мон Пелерин” в Русия

Заслужава да се отбележи, че обществото “Мон Пелерин” създава  в Обединеното кралство под егидата си „Институт за икономически проблеми” (ИИП), който активно подготвя “икономически кадри” за различни страни.

В периода 1983-1985 г. през ИИП са преминали такива “герои на перестройката” в страната ни като Анатолий Чубаис, Егор Гайдар, Владимир Потанин, Владимир Мау, Евгений Ясин, Пьотър Авен, Александър Шохин, Борис Фьодоров, Константин Кагаловски и др.

Всички те се оказват на ключови постове във властта и бизнеса по време на трагичните за Русия събития в началото на 90-те години. Някои от тях все още заемат важни позиции.

Искам да  привлека  особено внимание върху “пилето ” Егор Гайдар, излетяло от “гнездото” “Мон Пелерин. В статията, озаглавена “Отрова за Русия”, четем: “…плановете на правителството на Гайдар бяха изготвени предварително благодарение на дългогодишна подготовка. От чуждестранните спонсори на този процес най-известен беше покойният лорд Ралф Харис, директор на ИИП.”

Трябва да се отбележи, че най-малко две руски “пилета” от инкубатора “Мон Пелерин” претендират за ролята “икономически мъдрец” в Русия. Имам предвид Евгений Ясин и Владимир Мау.

Първият от тях е научен ръководител на Висшата школа по икономика (ВШИ). Вторият е ректор на Руската академия за народно стопанство и държавна администрация (РАНСИДА) към президента  на Руската федерация.

И двамата са професори, доктори на икономическите науки. За нобелови лауреати по икономика са още далече, но в Русия (благодарение на усилията на западните и местните медии) имат висок рейтинг.

Те бяха издигнати още през 90-те години на влиятелни позиции в системата на икономическото образование (разбирай: развращаване на  младежите с идеите на икономическия либерализъм).

Тези двама “мъдреци” са проводниците на тази неолиберална икономическа политика, която от гледна точка на задкулисните покровители  на обществото “Мон Пелерин” представлява “най-висша ценност”, но всъщност предоставя вече три десетилетия възможността за разграждане на нашата държава.

Някои членове на “Мон Пелерин”, узнавайки истинските й цели, напускат организацията. И не всички мълчат. Един от тези “дисиденти” е добре известният американски икономист Пол Робъртс, който някога е бил съветник на американския министър на финансите и един от авторите на икономическата политика, наречена “рейгъномика”.

Ето част от обяснението му за това решение: “Достигнах  до заключението, че Обществото “Мон Пелерин” вече не е защитник на свободата, а вместо това се е  превърнало в поредния  инструмент за американската хегемония, който спомага да се обкръжи Русия с американски военни бази и марионетни правителства в името на “подкрепа на демокрацията”.

През цялото време, прекарано от мене като член на  Обществото, последното нито един път не си  позволи критика на  администрацията на Буш за нарушаване на гражданските свободи в САЩ, за пренебрегване на американската конституция и международните закони… ”

* * *

По този повод ми дойдоха на ум следните думи от Евангелието: “Не може здраво дърво  да дава лоши  плодове, както и  лошо дърво  да дава добри плодове” (от Матея 7:18).

Очевидно е, че обществото “Мон Пелерин” е „лошо дърво”. Следователно нобелови лауреати по икономика, които излизат от този инкубатор, са “лоши плодове”.

Те са подобни на отровните плодове, които първите хора откъснали  от дървото на познанието за добро и зло и … се отровили.