Петър Горянски

„17 поети и любовта”. Есета от Васил Каратеодоров

Усилената продукция на младия писател Васил Каратеодоров както в областта на романизуваната биография, така и в художествената критика не отнема ни най-малко от идейната задълбоченост и формалното съвършенство на произведенията му.

Нещо повече: с всяка нова книга той израства не само като оригинален разказвач, но и като проникновен критик.

В това отношение излезлият наскоро сборник с есета под заглавие „17 поета и любовта” е ярко доказателство за горните несъмнени качества на младия писател.

Васил Каратеодоров е имал оригиналното хрумване да проучи основно и всестранно творчеството на седемнадесет български поети с предварителната задача да определи тяхното отношение към любовта.

В сбити художествени характеристики, които се доближават повече до импресията, без да губят от сериозния критически анализ, е успял да разкрие поотделно образът на любовта така, както той е отразен в стихотворенията на всеки един от разглежданите поети.

Склонен към психологическо задълбочаване, в тая си книга В. Каратеодоров е станал верен тълкувател на всички ония идеи, чувства и настроения, които любовта е породила в душата на нашите първи поети, запазвайки първичната им сила и свежест.

Ето защо „17 поета и любовта” е не само ценно указание за критическия дар на автора, но и чрез нея се открояват постиженията, до които любовната лирика у нас се е домогнала.

——————————

в. „Литературен час”, 11.03.1936 г.