МИСЛИ И АФОРИЗМИ

Свежа Дачева

***
Когато човек се развива прекалено бързо в духовно отношение, той се разминава с бясна скорост с хората в живота си и затова трябва да се подготви за самота.

***
Понякога ми се налага да използвам помпата на бутилката, за да освободя кладенеца на сърцето си от нахлулата там морска вода.

***
Тези, които не се развиват духовно, с остаряването си физически заприличват на очукани и изпомачкани от жестока и самозабравена игра кукли.

***
Приказването на много умни приказки често се диктува от страх.

***
Светът умря за мене в мига когато разбрах, че мога да контактувам и без да си отварям устата. Не ставаше въпрос за висша форма на телепатия, а просто за факта, че монологът е най-разпространеният вид диалог.

***
Другото име на полуистината е лъжа.

***
В плитчините на влюбването са се разбивали много от прекрасните кораби на любовта.

***
Чувствам се като току-що оплевена градина или като лоза, на която са орязали филизите. Плача от загубата и от болка, но с благодарни, пролетни сълзи.

***
Един кръг се затваря. Това завърта ключа и тежката врата на замъка на живота ти със скърцане се отваря. Навън те чакат мечтани авантюри и радости, непознати пътища към нови духовни небеса. Но ти по правило в този момент си толкова уморен, че нямаш сили не само да повдигнеш глава, но дори да си държиш очите отворени. Затова се случва винаги едно и също: ти, като удавник за сламка, панически се вкопчваш в най-близкото - крайчето на отиващия си кръг. Така, вместо да поемеш по спиралата на нови небесни пътища, ти, скован от страх, се лашкаш до умопомрачаване сред безкрайното море на хаоса, вкопчен във все същия убийствен спасителен пояс.

***
Днес имам голям празник. Чувствам се щастлива, защото пораснах с една духовна глава. Много светъл празник и тържество преди голямата тъга: колкото по-високо отиваш - толкова повече раздели, колкото по-отвисоко гледаш, толкова повече и по-ясно виждаш.

***
За да почувстваш истински една музикална творба, е необходимо не само да я слушаш много пъти, но и при различни обстоятелства: сред уюта на познатото или захвърлен по неволя в непозната хотелска стая, където никой от близките ти не подозира, че се намираш.

***
Масивите на подсъзнателното заплашват винаги с изненадващо срутване, с неочакван земетръс или с вулканични изригвания.

***
Човек живее само с това, върху което се концентрира. Останалото е сенки.

***
Всяко нещо, до което се докоснем, е тленно. Но ако го отминем с презрение, ние отричаме Бога. Ако се вглъбим в сърцевината му, откриваме Бога.

***
Промените около нас са отражение на вътрешните ни промени.

***
„Всеки си носи сам кръста”, но само докато има нужда да бъде разпънат.

***
Цивилизацията е напълно приспособена към тази част от обществото, която няма какво да каже.

***
Да не избереш, също е избор.

***
Оттатък лошото настроение, чака доброто настроение.

***
Младостта не е качество. Младостта е само състояние.

***
Човекът, с когото споделяш живота си, не трябва да бъде превъплъщение на твоята слабост, а - олицетворение на твоята сила.

***
Дребните неща убиват само тогава, когато нямаш съзнанието за „едрите” неща.

***
Страхувам се да си сложа дълекогледните очила. Тези, които без тях изглеждат полумъртви, с тях изглеждат отдавна умрели.

***
Усмихваха се по еднакъв начин, защото бяха баща и дъщеря, но се усмихваха от различни светове.

***
Колкото по-невъзможно ми става да мразя, толкова по-трудно ми става да обичам безпаметно.

***
Една любов не стига за двама.

***
По някакъв странен начин това, което ни се случва във въображението на другите, действително ни се случва.

***
Всеки човек написва по един роман с кръвта си.

***
В зрелостта тялото се оформя по калъпа на душата.

***
Любовта е война. Много е важно да знаеш кога да смениш ризницата с нощница.

***
Когато правиш добро на другите, ти всъщност правиш добро на себе си. Когато правиш добро на себе си, ти не правиш нищо.

***
Само който истински е страдал, може да се радва истински.

***
Едва когато спреш да търсиш, всичко идва при теб … и най-често - прекалено късно.

***
Достигнала съм един етап в живита си, когато не мога да живея със сурогати: ако вярата, надеждата и любовта ми не са истински, една истинска самота би могла отлично да ги замени.

***
Когато си „всичко”, различните ти страни взаимно се неутрализират и те превръщат в „нищо”.

***
Всеки вижда толкова, колкото му се привижда.

***
Всичко е история, защото… колко са тези, които могат да уловят настоящето.