ЕПОС ЗА ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО
Романа си „Мравки по кожата” Иван Доброгледски е посветил на момчетата от специалните части на нашата армия, Военновъздушния и Военноморския флот. С уточнението, че макар и създаден по действителен случай, всяка прилика с отделни лица и събития е случайна.
По-важното е, че книгата „грабва” читателя още с първите страници, за да бъде прочетена на един дъх чак до неочаквания си финал. Нейният сюжет се разпростира във времето между две епохи - когато страната ни отрича един социално-политически модел, за да навлезе в друг, уж демократичен.
На този фон Чавдар, Вица, Владо и редица още персонажи изпълняват нелеката задача, на която са се посветили - опазването на целостта и неприкосновеността на България.
Достойна цел, постигана с много лишения, себеотдаденост и целеустременост в години, когато построеното в минали години алчно се разграбва и руши. На обществената сцена излизат тъмни герои, наподобяващи разказа на Иван Вазов „Епоха, кърмачка на велики хора”. Сега властта и парите са в техни ръце, а момчетата-десантници от повествованието наподобяват бели лястовици.
Или искри в мрачната българска нощ, напомнящи на обезверения народ, че националните идеали са все още живи. Че има кой да носи в сърцето си дълбоките им послания, ковани през трудни векове от много знайни и незнайни герои. Да ги пази живи и предава на поколенията, растящи в обществено безхаберие, нахлуващи през границата чужди ценности и нашенски опити за преиначаване на историята…
Централен сред всички участници в творбата е Чавдар или Чар, както галено го наричат най-близките му хора. Той олицетворява всички добродетели на офицера от споменатите формирования, високообразован е и душевно - много чист.
Срещата му с Ана всъщност е онзи крайъгълен камък, който ще осмисля след бурната им любов в Пловдив цялото му по-нататъшно житие-битие: и на чуждестранните кораби, където е все така полезен на колегите си, и в китното селце с живописен изглед към Варненския залив. В делника Чар съществува извисен над дребното делнично животуване.
Той сякаш е рожба на една друга, по-чиста и смислена епоха, която непременно ще настъпи все някога и у нас. Засега обаче действителността е друга и тя често му поднася бокала с нежелани изненади: грозното изнасилване на Мария на плажа и побоя над Иван, смъртта на баща му, бай Никола, изненадата, че Владо е отстъпил от принципите си, слугувайки на корумпирания Стас и пр.
Но от всяко следващо премеждие той излиза с ненакърнена, чиста душевност и железни принципи, макар да е готов да отвърне на удара с удар и на предателството - с ледено презрение. До него е младият Никола с Елица, а по-късно съдбата ще му помогне да преоткрие и другата си дъщеря - Жули, за чието съществуване не е предполагал в общата енигматика от сложни родови връзки.
Над всичко споделено в творбата, сякаш многоцветна дъга, грее неугасваща им обич с Ана - палитра от чувства, проверени в премеждия, дълги раздели и редки телефонни разговори.
Самата Ана илюстрира съвременната, модерна в добрия смисъл на това понятие българска жена: високообразована и космополитна, самостоятелна, знаеща собствената си цена и открила истинския смисъл на битието, към чието осъществяване да се стреми.
Без да се главозамайва от научни успехи, графска титла и притежаван замък. Венец в романа е тяхната случайна среща на парижкото летище, която ще ги събере отново, този път завинаги…
Финалът на книгата е повече от вълнуващ и поучителен. За да спаси другите от терористично нападение, Чар получава нож в гърдите, но обезврежда нападателя. Той отново остава верен на себе си да служи безкористно на хората, без да очаква награда.
Без да търси медийна слава под мимолетните лъчи на прожекторите и без да мисли, че е направил нещо особено. Той просто е изпълнил дълга си! С тази си постъпка героят на Иван Доброгледски ни става още по-близък и скъп и разбираме, че в този литературен герой са вплетени най-ярките достойнства на българската народопсихология. Които, в дни на апогей, или обществено униние, не отмират никога.
Те просто чакат своя час, за да блеснат отново така, както са блестели много преди нас и както ще блестят и в бъдещото време.
Много са достойнствата в книгата „Мравки по кожата” и авторът е създал наистина значима творба. Всеки от централните персонажи е мъничка вселена от различни люде, обединени под знака на доброто, на себеотдаването и в полза на ближния. На хармонията, към която всички се стремим, но кой знае защо, тя невинаги и трудно ни се отдава.
Иван отлично познава човешката природа и обича своите съвременници, без да им спестява грешки и заблуди. Но за него е по-важно друго: да открои важните моменти в канавата на предначертана ни орис. Да ги запечата в скалата на моралните ценности и да ни внуши, че каквото и да става, не трябва да губим човешкото си достойнство, а да бъдем в полза на гражданския мир и неговата градация върху неспирния бяг на времето.
Ще подчертая и нещо друго. Иван Доброгледски възражда, макар в част от романа, военната тематика, която след 1989 г. някак повяхна и изчезна от полезрението на читателя. Сега авторът ни връща към някои нейни аспекти - актуализирани и поднесени по също така интересен начин, както и останалата сюжетна част на творбата.
И ни напомня - нека не загърбваме пазителите на българския суверинитет, тези тихи герои на деня, покрай които често пъти минаваме равнодушно. Нека помним понятията „чест” и „дълг”, за които предците ни са проливали кръвта си, за да остане България цяла и независима. Допълнителен колорит по страниците внася информацията за източните бойни изкуства и някои исторически щрихи, залегнали дълбоко в родната ни история.
Бих искал да поздравя автора и за тематичната идея на „Мравки по кожата”, и за чудесното й реализиране върху белия лист. Убеден съм, че книгата ще предизвика оправдан интерес и ще бъде разгърната от читателите на различни възрасти. Което, според мен, е най-желаната награда за всеки талантлив писател…