Лариса Василиева

превод: Христиана Василева

***
Тайна предвечна на тази Вселена,
твоите думи не ще разберем.
Как Афродита е в пяна родена,
как е вървял Феб по бурно море.

Ние приемаме висшите знаци,
както приема лекарства болник,
по вратовете висят зодиаци,
там водолеят с е призрачен лик.

Ако разпериш ръце удивено,
своето тяло превръщаш в кръст -
с нериторичен въпрос устремено
към небесата над черната пръст.

Кой съм? Отгде съм? Къде ще изчезна?
Нещо ще мога ли аз да създам?
Как все летя в далнината беззвездна
в този сън утринен, неразгадан?

Колко отчаян е нашият полет:
как ни притегля земята сега!
В есен безлистните неми тополи
трепкат с предпролетна светла тъга.