СТОГОДИШНИНАТА НА ВАЛТЕР СКОТ
На 21 септемврий се навършиха сто години от смъртта на великия английски романист, на най-големия майстор на историческия роман Валтер Скот.
Не само Англия, но и целият културен свят празнува тази стогодишнина, защото изкуството на Валтер Скот не може да се затвори в тесни национални рамки.
Той се нарежда до най-големите писатели и в тъй трудния исторически роман няма равен на себе си.
Надарен със силно историческо въображение, Валтер Скот вижда миналите времена като реалност, а не като фантастично видение.
Затова и стилът му е тъй искрен и прост, без сянка от надутост, без страхотно позьорство. Наистина, често пъти Валтер Скот се увлича в дълги монолози, но тъкмо с тях той характеризира отлично героите си, когато други исторически романисти в монолозите си са най-кухи и безпомощни.
В романите на Валтер Скот не можем да търсим някакви определени социални и политически идеи, освен идеите, които са движили описваната от него епоха.
Този дълбок наблюдател на миналото предпочита героите му да характеризират епохата си, а не авторът да влага в устата им предварително приготвени идеи.
И макар че Валтер Скот е бил искрен привърженик на партията на торите (консерваторите), все пак в романите си е напълно безпристрастен и враг на всякакъв партиен фанатизъм.
Симпатиите на великия романист са преди всичко към епохата и героите и неговите предпочитания, например, към Стюартите едва-едва се забелязват от читателя.
Валтер Скот се е родил в Единбург на 15 август 1771 година. Неговата романтическа фантазия се проявява още в най-ранна възраст, но наблюденията му над шотландския живот го спасяват от мъглявата романтика на повечето писатели от неговото време.
Валтер Скот е познавал добре немски език и най-първите му работи са преводи от Бюргер и Гете. В първия период на своето творчество той е написал много балади, но истинската му, световна слава се дължи на историческите романи.
Като е описвал изминалите епохи, като е преживял историята на всички народи, разбира се, Валтер Скот преди всичко е рисувал и възпявал подвизите на благородниците, на ония рицари и барони, които са изпъквали винаги на фона на поробения и обезличен народ.
Обаче, както забеляза на времето първа знаменитата френска романистка Жорж Санд, Валтер Скот се отнася „дружелюбно, човечно към народа”.
Цялото творчество на Валтер Скот е пропито от тази човечност, въпреки, че описва едни от най-страшните епохи на човешката история.
Добросърдечието в романите на Валтер Скот иде от голямото и истинско негово познаване на простата селска душа, която си остава една и съща през вековете, въпреки тормоза на рицарството, на инквизицията или на модерния полицейски участък.
Валтер Скот е творец преди всичко на историческа белетристика. Но неговото влияние не е само върху исторически романисти като Виктор Юго или Александър Дюма - баща, но и върху най-големите майстора на романа въобще - Балзак и Достоевски.
Наистина, така наречените литерати вече не се занимават с него, но затова широките читателски маси продължават да поглъщат романите му, както поглъщат книгите и на отречените от критиците големи романисти - Зола, Виктор Юго, Евгений Сю.
——————————
в. „Литературен глас”, г. 5, 8 октомври 1932 г.
