СТИХОВЕ
превод: Петър Велчев
ГРОБЪТ НА ШЕВЧЕНКО
Гигантски кръст в степта се извисява.
Тук земното се сля пак със земята -
и тук едва, в покоя на полята,
отдъхна си душата величава.
Но песента надви смъртта лукава
и страстна като вятър в маранята,
тя словото, окриляло сърцата,
от днес на вековете завещава.
Спри, пътниче, сред тази шир безкрайна!
И помоли се с радост, с дух свободен,
макар и да напира в теб ридание…
Наоколо синее се Украйна,
там долу Днепър плиска пълноводен,
а кръстът значи скръб и упование.
1885
——————————
ТАЙНА
В живота има страници укрити,
в сърцето бродят страшни привидения,
дори и у светеца са зарити -
тъй както в гроба - стари угризения.
Макар че бързо се изнизват дните,
макар че властва вечното забвение,
и хората, делата и мечтите
изтрива всяко ново впечатление -
един далечен призрак се явява,
по волята на тайни заклинания
възкръснал от сърдечните ни рани;
той не вселява страх, не укорява
и няма власт да причини страдания,
но как мъсти! Как мъчи съвестта ни!
1887
——————————
***
Родих се, друже мой, в страната на сонета,
а не в родината на тъмни билини -
и мандолинен звън със сребърни вълни
ми пя за щастие, но не и за несрета.
За пръв път от мечти душата бе обзета
всред рози, статуи, антични старини -
а не всред сивите, безмълвни равнини…
И богът светлоок откри у мен поета!
А после - как? не знам - изпълни ме със страст
това, що в детството за чуждо смятах аз…
Не питай, друже мой! Неща, в сърцето скрити!
Днес моят пръв копнеж е все тъй вечно млад,
тъй както лавърът - там, в оня южен град.
Но… заговори в мен кръвта на прадедите.
1895
МОГИЛА ШЕВЧЕНКО
Над степью высится гора-могила.
С землею в ней опять слилось земное,
И лишь в ее незыблемом покое
Покой нашла измученная сила.
Но песнь законы смерти победила
И страстная, как ветер в южном зное,
Векам несет то слово дорогое,
Которым прошлое она бодрила.
Склони чело, молись, пришлец случайный!
Душе легко от радости свободной,
Хотя от слез здесь тяжелеют вежды.
Кругом - синеющий раздол Украины,
Внизу - спокойный Днепр широководный,
Здесь - крест, здесь - знак страданья
и надежды.
5 сентября 1885
Канев
——————————
ТАЙНА
Есть в жизни каждой тайная страница,
И в каждом сердце скрыто привиденье,
И даже праведник, как бы во тьме гробницы,
Хранит в душе былое угрызенье.
Хоть быстрых лет исчезла вереница,
Хоть победило наконец забвенье
И чувства давние, дела и лица
Поблекли в вихре новых впечатлений -
Но всё же иногда тот призрак дальний,
Неведомым послушный заклинаньям,
На миг живой из сердца воскресает;
Не грозный, не укорный, лишь печальный,
Уже не в силах он карать страданьем,
Но как он мстит! Как совесть он пугает!
<1887>
——————————
***
Родился я, мой друг, на родине сонета,
А не в отечестве таинственных былин, -
И серебристый звон веселых мандолин
Мне пел про радости, не про печали света
На первый зов мечты я томно ждал ответа
Не в серой тишине задумчивых равнин, -
Средь зимних роз, у ног классических руин,
Мне светлоокий бог открыл восторг поэта!
Потом… не знаю сам, как стало уж своим
Всё то, что с детских лет я почитал чужим…
Не спрашивай, мой друг! Кто сердце разгадает?
В моей душе крепка давнишняя любовь,
Как лавры той страны, она не увядает,
Но… прадедов во мне заговорила кровь.
<1895>
