Николай Полетаев

превод: Димитър Василев

***
Ще преметна на гърба чепици,
хляб ще сложа в моята торба
и от топлото ще се затичам
в мъката безкрайна на степта.

Свежите поля, които видя,
няма да прогонят в мен димът;
не да слушам боровете ида,
ни реките в мрака как звънят.

Ще отида в мойто село мръсно
при баща си, дълго невидян,
не да се разкая малко късно,
нито пък да му кадя тамян.

С буря ще опаля мойто село,
с дъжд ще махна скръбните му дни -
по-победно, весело и смело
ручеят блестящ да зазвънти.

И на кравите в очите умни
да захвърля искри изведнъж.
И в пожара от лъчи да лумне
избуялата златиста ръж.

Да сменят копторите в земята
домове със грейнали стени.
Смъкнала забрадка, синевата
с ново слънце да ни пияни.