Николай Гаврилович Полетаев (24.07. (05.08.) 1889, град Одоев, Тулска губерния -16.03.1935, Москва) е руски съветски поет. Детството си прекарва в родните места при баба си, после живее с майка си в голяма бедност в Москва. Завършва търговска гимназия в Москва. Дт 1905 г. работи като канцеларист на жп линия. Първото си стихотворения „Красный звон” публикува в „Известия” (06.11.1918), през същата година в постъпва в студиото на Московския Пролеткулт. В 1920 г. се присъединява към литературното обединение „Кузница”. През 1927-1928 г. работи в редакцията на сп. „Октябрь”, а в сп. „Рост” през 1930 г. Печата в сп. „Горн”, „Гудки”, „Творчество”, „Кузница” и др. Автор на книгите „Стихи” (1919), „Песня о соловьях” (1921), „Сломанные заборы” (1923), „Железнодорожники” (разкази, 1925), „Резкий свет. Стихи, 1918-1925″ (1926), „Стихи о подвальной жизни” (1929), „Стихи. Книга первая” (1930), „О соловьях, которых не слыхал” (Избрани стихотворения, 1932), „Избранные стихи” (1935; 1938), „Стихотворения” (1957).

Публикации:

Поезия:

ЩЕ ПРЕМЕТНА НА ГЪРБА…/ превод: Димитър Василев/ брой 107 юни 2018