Николай Полетаев

Николай Гаврилович Полетаев (24.07. (05.08.) 1889, град Одоев, Тулска губерния -16.03.1935, Москва) е руски съветски поет. Детството си прекарва в родните места при баба си, после живее с майка си в голяма бедност в Москва. Завършва търговско училище, от 1905 г. работи като канцеларист на жп линия. Първото си стихотворения „Красный звон” публикува в „Известия” (06.11.1918), през същата година в постъпва в студиото на Московския Пролеткулт. В 1920 г. се присъединява в обединението „Кузница”. През 1927-1928 работи в редакцията на сп. „Октябрь”. Печата в сп. „Горн”, „Гудки”, „Творчество”, „Кузница”. Автор на книгите „Стихи” (1919), „Песня о соловьях” (1921), „Сломанные заборы” (1923), „Железнодорожники” (разкази, 1925), „Резкий свет. Стихи, 1918-1925″ (1926), „Стихи” (1930), „О соловьях, которых не слыхал” (Избрани стихотворения, 1932), „Избранные стихи” (1935; 1938), „Стихотворения” (1957).


Публикации:


Поезия:

ЩЕ ПРЕМЕТНА НА ГЪРБА…/ превод: Димитър Василев/ брой 107 юни 2018