Михай Ладани

превод: Иванка Павлова

Изтичат часовете
от запознаването до салона в киното където
за малко могат да се стоплят двама души
после се хващат под ръка на улицата
следва неосветено стълбище
подир това легло където
започва всеки изречението с “аз”
Така изтичат часовете
А щом единият си тръгне изпраща го чак до трамвая
другият
завръща се след туй остатъка коняк изпива
и неочаквано настъпва краят
Тогава е непоносимо два -
три дни
безцелно шляене библиотека кинопрегледи
И най-подир един следобед ново запознаване
споделяне на мнения за любовта и за душата
и толкова невероятно
схемата на прежната любов
като войнишките истории на всеки мъж
и кино
стълбище
легло
трамвайна спирка
раздяла и остатък от коняк
Така изтичат часовете
А остарее ли човек
това което не е преживял
си спомня