Лацо Новомески

превод: Вътьо Раковски

НЕПОЗНАТАТА

Видях я аз за първи път:
на шията със рана беше
и страшно раната болеше.

Не беше за съчувствени слова.
Венец от кърви туй не беше -
герданче от корали бе това.

И дрехата й светла, на карета,
бе светло пролетно небе,
но с мрежи бе насечено небето.

ПЪТ

На мама

Загубва влака лъскавите релси.
И блясъкът им в светло слънце тъне.

Загубеното кой ли ще намери?
И кой ще ни го върне?

Загубва влакът дим и черна нощ
в прозорците забива пръсти груби.

Далеч загуби влакът равнината,
а майката сина загуби.

СЛОВАШКА ПРОЛЕТ

Леха едничка преорал, това е неговата пролет,
рефрен изпят на нашата тревожна драма;
той само ще я доиграе, той само ще се поклони
тържествено и скромно като стъбло над свойто зърнo нямо.

Народи сриват се в праха и царства също,
той, покорител мирен, из браздите ходи,
след шепа сее шепа той, това е неговата мъдрост,
че семето засято ще избухне в плодородие.