Мирослав Валек

превод: Вътьо Раковски

БУКВА ПОДИР БУКВА

Плакал бих, но в мене няма нищо.
Мислил бих, но няма за кого.
Песента, която аз разнищвам,
ме опива като алкохол.

Буква подир буква, буква… Няма
толкоз букви в азбучния свят,
колкото коварства, фалш, измами.
Не, не се оглеждай ти назад.

Всичко между нас е вече ясно:
любовта, раздялата, тъгата.

Камък, камък, хвърлен във водата.

С ГЛАВА В ОГЪНЯ

Бих се радвал, ако ти беше
искрица сутрин,
та когато разсветва, да падаш в очите ми.
Искра в очите,
нощ, нощ дълбока, томителна.
Бих вървял към небето в такава нощ.

Моя грейка на обед ти можеш
да бъдеш,
за да казват за мене: той цял гори.
За да бъда аз болен от теб дори.
Обед:
с глава в огъня мисля за тебе.

Вечерта между седем и осем
търся струни.
Да те засвиря
по звездата от злато,
по кръвта на луната.
Вечерта между седем и осем часа:
за да бъде всемирът със тебе изпълнен.

Бих се радвал веднъж във нощта да си: да.
Да на сърцето и да на устата.
Искра в очите, глава във огъня,
нощ, нощ дълбока, томителна.
Ти си в очите ми.