Влодзимеж Слободник

превод: Дора Габе

ПЕСНИ ЗА МАЗОВШЕ

***
Белосани брези
вървят към залеза
замислени,
като че ли са тръгнали
към своята разгаряща се смърт.
Мълчанието разтопява
всички светлини
и всички сенки.
Земята се е тъй прегърбила,
като че е понесла цялото небе.

***
Мазовше стреля
с тополи в небето.
Загубих името си
в пясъчната равнина,
във сивия й грапав пясък.
От него си създадох песен
без име, като нещо,
което няма как
да бъде назовано.

***
Мазовше. Пясък. Борове.
Преследва те целувката
на пясъка,
милувката на бора.
Целувката на пясъка е суха,
целувката на бора - шумна и сърдечна,
като че бързат да се нацелуват
до самата вечност!

***
Очите на Мазовше са
от дъжд и слънце.
Нейното дихание
е светлина и мрак.
Над плуговете й летят
високо птици.
Тъй високо,
че земята вижда във съня си
плугове крилати.

***
Равнината на Мазовше
има пясъчно сърце.
За нея вечерта е удължила
тополите до самото небе,
със мярката висока
на тъгата.

Тополите вървят, вървят.
Къде отиват?
Дали към удължените си сенки,
които ги зоват?

***
Не стига моята прегръдка
за таз земя.
Тя мене ще прегърне
със своята далечина,
със жалбите си,
със плача си…

***
Светлина е легнала на въздуха,
птиците се разговарят
с нея.
Такава необятност и далечина,
че биха вместили във себе си
неизброимите крила и песни.

***
Преди да бъде облакът прерязан
от тополата,
преди звездите да огреят
вечерната дрезгавина -
небето ще вслуша във земята,
земята ще се вслуша във небето
и ще общуват взаимно.

СЛЕД ДЪЖД

Дъждът премина и дъгата
заговори от възторг
със седем цвята.
Песни излетяха от гнездата
като птичета,
а под дъгата къщите
минават
като под блага вест.
Тревата се дозеленява
до надеждата
за още по-наситена
зеленина.

***
Тая пепел иска да е жива,
да обвинява иска тая пепел,
дори от най-нищожната прашинка
искат хората да се надигнат,
разсипаните хора,
превърнати във пепел -
но от желязо по-корави, -
разсипани от болка,
от мъст разсипани.
Полетата ги гледат
и дигат пясъчните си ръце,
а боровете викат
и върбите плачат.