Микулаш Ковач

превод: Вътьо Раковски

СТЕНА

1.
Изведоха го
пред стената бледа.

Превръзка на очите си не разреши,
че искаше
да вижда слънце и в мига последен.
Когато падна по очи,
на бледата стена се извиси
червената кардиограма на сърцето му.

2.

Забравихме ний тази страшна сцена.
Челата си от слънце пазим с козирки и шапки,
рекорди чупим в ядене и пиене
и си говориме накратко.

Понякога, преситени,
си казваме на ранина:
„Приятелю, иди да си починеш,
че тъй си блед - като стена.”

ОЧАКВАНЕ

Това което е под нозете ти зелено и меко
това е трева

Това което над теб е далечно и синьо
това е небе

Това по средата шептящо тихо
това са безконечните разговори на синия и зеления цвят

Това което тече през твоите пръсти вода е
а малката мравка която по сухия яворов лист плува
плува в море

А онова което не е във тревата не е във водата
което изобщо не е
това е твоята мила със белите рамене
която светулки в очите си имаше

Опри си ухото в дървото - ще чуеш гласа й - за тебе пее
хвърли камъче във водата - ще видиш очите й пълни
с растящи пръстени
откъсни стиска трева и чакай дълго чакай
ще видиш косите й златни разделени от вятър

Ако обаче нищо не видиш нищо не чуеш ако не мръдне
дори лист в паметта - тогава
чакането е напълно излишно

Реката отплува като любов