Шандор Чори

превод: Иванка Павлова

Аз ще замина някога, ще отпътувам
и в паузите на мъчителното чакане дъждът ще руква
и ще спира,
ще зеленясат влаковете като стари бронзови монети.
Дали ще бъде вечер? Лято? Януари?
Ще изостават хълмовете и тополите,
и кучето с ръждива козина в порутената ферма,
а ако вече съм прочел приготвените за из пътя
стихове и вестници,
ще си представям твоите коси, съзра ли ято диви гъски,
зад всеки храст - захвърлената ти небрежно дреха,
и няма да съм сигурен обичам ли те, или не,
защото върху устните си още ще усещам на устните ти
и на кожата ти аромата -
ухание на праскови узряващи, ще чувствам тялото ти
в своето
и досега на двете ти ръце, с които ме прегръщаше.