Борче Панов

превод: Наталия Недялкова

ХЛЯБ НА ДУМИТЕ

Веднъж,
когато майка ми вадеше хляб от фурната
и го нареждаше и покриваше, за да омекне,
ни каза:
И когато животът ви втвърди,
останете свързани като шуплите в хляба,
за да придобиете мекостта на душата…
Днес,
точно като майка,
знам
че поезията
е неизразима мекота на диханието
под изпечената кора в хляба на думите.

МИЛОСТИВА РЪКА

До смъртта му
го знаехме като гърбавия Иса,
а през целия си живот
той е криел крилете си
като деформиран чифт ръце на гърба.
И лете и зиме, облечен в тежкия балтон
от четирите си ръце,
той живееше само с една ръка за милост.
Спомням си днес за гърбавия Иса,
защото случайно и аз
ръката си протягам към
книгата, в която записах
как преди много години,
от една далечна земя
сам си изпратих писмо,
без да си спомням за написаното…

РОДОСЛОВИЕ

Когато са полагали темелите на старата църква,
са го кръстили Темелко.
След смъртта,
неговото име стана презиме,
пред което се редят много имена.

Ето така и при моя народ,
името на миналото
става презиме на бъдещето.

ЗАДУШНИЦА

Седнал на пейка между две годишни времена
като ехо на викащите ми думи,
гласът ме връща към първия ми плач
с белодробните криле,
все още изпълнени с околоплодните води -
доста години преди да прокънти в костите.

Седнал на пейка между живите и мъртвите,
гласът ми помежду човешки планини отеква.
На празното място, между просяка и мен,
каца едно врабче. Заедно го храним -
той - с трохите от неговия живот,
аз - с хлебчето, което ми дадоха на Задушница…