Никола Монев

Никола Стоянов Монев, български писател, е роден на 20. 02. 1876 г. в Севлиево, в работническо семейство. Баща му изработва чехли, които продава по селските панаири. Майка му предяла гайтани; за разлика от бащата, била грамотна. Бъдещият писател работи от ранни години, за да помогне на родителите си: продава мекици, рисува надписи за еснафските дюкяни. По-късно става разсилен в околийското управление със заплата 1 лев на месец. Завършва Педагогическото училище в Севлиево и Земеделското училище в Садово (като стипендиант). Учителства в селата Хотница, Драганово, Берново, Душево, Ловни дол, Гостилица и др. - от 1896 г. до 1914 г. От 1914 г. до 1927 г. е образцов учител в Севлиевското педагогическо училище, председател на околийското учителско дружество и на читалище “Развитие”. Сътрудничи от 1903 г. на списание „Светулка”, а после и на редица други детски списания и вестничета - „Детска радост”, “Другарче”. Публикува стихотворения и разкази в сп. „Образование”, „Читалище”, „Българска мисъл”, във в. „Съзнание”, „Читалищно слово”, „Кооперативна просвета” и др. Автор на педагогически ръководства и учебници за началните училища. Заедно с проф. Христо Николов и Иван Великов е съавтор на буквар за първо отделение и читанка за второ отделение. Бил е секретар-касиер на Върховния читалищен съюз. Автор на книгите „Гъдулка” (песни за деца, 1928), „Детски песни” (1935), „Писмата на един ученик” (разкази, 1938), „Отколе” (спомени-разкази, 1940), „Свят” (спомени-разкази, 1941), „Ябълки червенки” (стихове, 1954). Пише и рецензии. Освен със собственото си име, подписва произведенията си с псевдонимите Н. Стефанчин, Н. Радкин, Н. Златокрилец, Н. М. Дъждец, Н. Даскал Дамаскин, Чичо Пей, Любен Петков. Редактор е на сп. „Селска младеж” - издание на Министерството на земеделието. Съставя заедно с Ангел Каралийчев сборниците „Приказник” (1943) и „Кооператвна читанка”. Превежда няколко детски книги - „Училище на живота”, „Знаменитото пате Тим”, „Приказки за деца и юноши” и др. За творчеството му пишат Цветан Минков, Ангел Каралийчев, Ячо Хлебаров, Веселин Ханчев и др. Умира на 05.07.1956 г.


Публикации:


Поезия:

БОЖАН/ брой 109 септември 2018


Литература за деца:

ХИТРАТА СВИНЯ/ брой 45 ноември 2012

ТРОХИЧКИТЕ/ брой 101 декември 2017

БУЕН ВЯТЪР ВЕЕ/ брой 105 април 2018

ЕСЕННА ПЕСЕН/ брой 109 септември 2018


Публицистика:

СТ. РУНЕВСКИ/ брой 107 юни 2018