Галина Дубинина

превод: Владимир Стоянов

***
Моят отзвук и знакът вселенски
са в тази вълна, затишието аз съм на морето
и камъчето гладко под нозете ти
от прилива на мъката обзето.
И в черно камъче, и в мляко,
които тази нощ проля на кея,
по пътя млечен много ясно
в следите се четеше - Галатея.
И устни слепнати - светлинен сноп,
в дантела на белееща калина
се клеха във божествена любов
със името нагарчащо - Галина.

***
От дълбините на могилите и бездните на мрака,
замръкнали звезди във отчаяние и прах
във мене заструяха, проникна светлината,
сълзеше тъмнината, изтичаща от страх,
на всички първородни сили на земята.

И претопеното съзвездие на Млечната кола,
събрало ритъма с мелодията на вселената,
на златна проба сякаш душата призова
със силата на своя дух да устои нетленна
на векове и дати творчески с дъха.

И още там - в самия край на битието
със огнелика прежда извезвах вещо аз
върху отливката Божествена, по звездната й дреха -
на слънцето лика, осенил Любовта,
под златен дъжд, където и ти, и аз сме слети.

***
Пристигаме във своя час и ред
при болното отечество, където сме излишни,
разкъсани жили в солена пот - народ,
бунт на духа - извън предела на всевишния.

Пристигайки, бележим едничкия рубеж
за ходещия по въже, натегнат от съдбата
над този смях, продаващ се на всеки тук невеж,
на кладенеца свой изплюл се във водата.

И на епохата затваряйки във себе си мига,
когато само времето за вечността размисли,
живота си - дълбока изворна вода -
на хората оставаме за лек - да се пречистят.

Отиваме си в своя час, в съзрял от мъдрост век,
изронвайки се шумно във земното лоно,
за да прораснем в пронизителен напев
на Общата вселена по закона.

В ПАМЕТ НА С. А. ЕСЕНИН

„Ще моля Бог да не умре душата ми…”
Сергей Есенин

Дай Бог да не умре и моята душа -
отново думите ти аз повтарям,
над времето, отронващо ни в края.
Дай Бог да не умре и моята душа.

Над времето,
над пропастта
и над съдбата
в обгорелите с пурпур
синури от гори
между Европа и Изтока, на земята ни,
пожар, свирепо множащ, се гъмжи.

На Волга и Ока над сините води
във мъката ни, везана със есенна
тъга,
се моля аз Русия със стих да огради
сияйната и жива Есенинска душа.