Борис Ручьов

превод: Иван Антонов

***

Ако нямаш вест от мене:
дни, недели и години може би,
във сърцето си с живота единено
мене винаги пази!

Ако спомняйки си те попитат
хората за мен на ранина,
най-спокойна сред мълвите
ти кажи им, че съм на война!

Ако е храната ти горчива
и тъжна е нощта, копнеж денят,
на мига повикан мълчаливо
ти срещни ме във съня!

Ако бой ти се присъни,
кървав смъртен бой,
отвори зениците си сънни,
гласът спомни си мой!

Ако в празника на пира
някой каже:”Забрави!”,
ти не вземай халбата със бира,
песен си запей и трезвена бъди!

Ако неочакваната буря нощем
вие чак до сутринта,
помогни да може още
да ме стопли огън сред студа!

Ако глад познаеш,
маса пожелай ми ти и стол
и на масата ми да сияят
хляб, вода и сол!

Ако гръм разцепи бора
и дъжд пътищата потопи,
ти за мен поискай сред простора
храст калинов да трепти!

Ако падна някъде по пътя,
ще почувствам аз с кръвта
всички грижи и тревоги смътни,
и желанията твои във света.

Аз ще превъзмогна болката тревожна
и бълнуването в миг на полумрак,
на сърцето си ръката ще положа,
тихо ще се вдигна и ще дойда пак.