Веселин Ракчевич

превод: Романьола Мирославова

Никога вече не се връщай
В града, от който няма връщане

Ако той насила те върне
Счупи огледалото
Да не останеш
Макар и за малко в стаята му

Лъжа е огнището
Истината е непостоянна
Не улавяш ли образът й
В собствената си снимка под водата

Каменни са целувките
Не жали намръщеното чело
Ти и така няма да останеш
Ние сме като сиви облаци
Ще ни се да бъдем
И никъде да не бъдем
Това, което ти се струва
Привидно е само…