Платон Воронко

превод: Николай Антонов

Със вяра себе си откривай -
на седем, на седемдесет дори -
върви, откривай степна нива,
градини диви, канари -

де диви ябълки виреят
и грозде, ситно като грах -
и върху гроб базалтов тлее
лист, вече спепелен на прах.

И ябълки облагородявай,
въздигай древните лозя
и гроба, в лес дълбок забравен,
повий със трепет от роса.

Махни от извора кристален
случаен камък. И добре:
тъй птица някоя ще пие,
а инак - може да умре.