ПРИКАЗКА ЗА УТРОТО И ЗА ВЕЧЕРТА
превод: Иванка Павлова
С теб спя и с тебе се събуждам
Повтарящо се без измама чудо
Три дни и всеки ден така
Пред мене се събличаш и обличаш
Когато съмне и се свечери
като оная сутрин и оная вечер
Приличат си една на друга сутрините
И няма друга вечер има само вечер
Дордето с тебе спя и с тебе се събуждам
Отново всеки ден ме кара да забравям
Отминалите дни превърнали се в минало откакто
С теб спя и с тебе се събуждам
Уверено приемам настоящето
Почиващо върху небето ми светило
Звезда спокойна
заран ти изгряваш от мъглата
И привечер в леглото ми залязваш
Измервам времето по голотата ти
На тялото ти нощите и дните
Събират лекомислените ми минути
На нервите ми първите и сетните импулси
в зори и в полунощ
На моята природа климатът
На моето пространство геометрията
Пътуваща луна в прозореца на моя влак
Лимит на всички мои сметки
Аз свършвам там където ти започваш
От мене винаги ще се пораждаш ти
И винаги от тебе аз