ПРИКАЗКА ЗА УТРОТО И ЗА ВЕЧЕРТА

Дьорд Шомйо

превод: Иванка Павлова

С теб спя и с тебе се събуждам
Повтарящо се без измама чудо
Три дни и всеки ден така

Пред мене се събличаш и обличаш
Когато съмне и се свечери
като оная сутрин и оная вечер
Приличат си една на друга сутрините
И няма друга вечер има само вечер
Дордето с тебе спя и с тебе се събуждам

Отново всеки ден ме кара да забравям
Отминалите дни превърнали се в минало откакто
С теб спя и с тебе се събуждам
Уверено приемам настоящето

Почиващо върху небето ми светило
Звезда спокойна
заран ти изгряваш от мъглата
И привечер в леглото ми залязваш

Измервам времето по голотата ти

На тялото ти нощите и дните
Събират лекомислените ми минути

На нервите ми първите и сетните импулси
в зори и в полунощ

На моята природа климатът

На моето пространство геометрията

Пътуваща луна в прозореца на моя влак

Лимит на всички мои сметки

Аз свършвам там където ти започваш
От мене винаги ще се пораждаш ти
И винаги от тебе аз