Золтан Йекели

превод: Иванка Павлова

Кръшна циганко, не ме задявай,
пламенни бедра не полюлявай,
с погледа си жълт не ме поглъщай,
младите, богатите прегръщай!
Ой, пола кашмирена над мене
ти не мятай, че душата стене:
зъбите ми падат, надалече
буйната ми младост литна вече.
Остави да спи бесът в кръвта ми,
че към изкушение го мами
златната жарава на гръдта ти -
тя омайва с диви аромати.
Парят устните ти сладострастни -
аз не зная устни по-прекрасни.
Тяхната целувка ужасява,
сякаш страшна болест предвещава,
хаос на духа или интрига.
Не, достатъчно! Това ми стига.
Знам, с бедра - ластари упорити,
в мрежата си хитро ме оплиташ.
Смърт ме чака, ден след ден слабея -
тласкаш ме със скута си към нея.
Ти примамваш в здрачни горски дебри:
там прегръщаш, грабиш и погребваш…