НОЩНА ВИЕЛИЦА
превод: Симеон Гатев
НОЩНА ВИЕЛИЦА
Когато над града витае
през черна нощ мъртвешки сън,
когато бурята ридае
и чуй се глух камбанен звън, -
как в страх сърцето ни замира!,
как заунивно в тоя час
през воплите, що в миг раздира, -
невнятен е камбаний глас.
Светът е пуст… Във студ земята…
А бурята реве сама
и вятърът звездите мята,
и бий камбаната в тъма.
И в гробищата на живота -
потънали в безмълвна жал -
Смъртта цинично се кикоти,
разветрила савана бял.
—————-
сп. „Маскарад”, г. 1, бр. 1, 18.11.1922 г.
—————————–
НОЧНАЯ ВЬЮГА
Когда на тёмный город сходит
В глухую ночь глубокий сон,
Когда метель, кружась, заводит
На колокольнях перезвон, -
Как жутко сердце замирает!
Как заунывно в этот час,
Сквозь вопли бури, долетает
Колоколов невнятный глас!
Мир опустел… Земля остыла…
А вьюга трупы замела,
И ветром звёзды загасила,
И бьёт во тьме в колокола.
И на пустынном, на великом
Погосте жизни мировой
Кружится Смерть в веселье диком
И развевает саван свой!
1895
