Ивайло Христов е роден през 1970 г. в гр. Горна Оряховица. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1995). Започва научната си дейност като докторант в Института по литература към БАН. През 2001 г. е доктор по филология и става научен сътрудник I степен, а през 2009 г. старши научен сътрудник II степен. Четири години (2005-2007, 2014) е хоноруван преподавател по специалността „Народопсихология” във ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски”. От 2004 до 2008 г. е редактор във в. „Словото днес”, орган на Съюза на българските писатели. През 2011 г. е избран от ВАК за редовен доцент по специалностите „История на журналистиката” и „Народопсихология” в УНСС, а през 2014 г. му е присъдена научната степен „доктор на науките”. Член на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Основни научни трудове: „Йордан Стубел. Монографичен очерк” (2001); „Леда Милева. Литературна анкета” (2001, 2007); „Николай Хайтов. Духовна биография” (2009); „Гласове за Николай Хайтов” (2008, 2009); „Марко Семов в паметта на съвременниците” (2009); „Тревожната съвест на Марко Семов”; (2010); „Николай Хайтов и спорът за гроба на Васил Левски” (2010, 2012); „Българинът в глобалния свят” (2011); „Душевност и национална съдба” (2014); „Българският национален характер (19-20 век). Еволюция и трансформации” (2014); „Божана Димитрова. Кауза радиожурналист” (2015), „Основи на българската народопсихология”(2016). “Публичният образ на Васил Левски.” (2017).

Публикации:

Критика:

ПОЩАДА ЗА ЧОВЕКА/ брой 108 юли 2018

РОМАН ЗА ЧЕСТТА/ брой 153 декември 2022

Публицистика:

ПИСАТЕЛЯТ И ЕЛЕКТРОННИТЕ МЕДИИ/ брой 21 юни 2010

ЛЕВСКИ И ЛЕДЕНАТА СТЕНА/ брой 165 февруари 2024

Интервю с Ивайло Христов:

ИВАЙЛО ХРИСТОВ: „МАТРИЦАТА НА БЪЛГАРСКОТО БИТИЕ Е ЖИВОТ НА НОКТИ”/ брой 104 март 2018

Критика за Ивайло Христов:

ПРИНОС КЪМ ГОЛЯМАТА ТЕМА ЗА ЛЕВСКИ/ автор: Петър Велчев/ брой 114 февруари 2019

ВСЕОБХВАТЕН ПОРТРЕТ НА НИКОЛА РАДЕВ/ автор: Продрум Димов/ брой 144 януари 2022