Ивайло Христов

Романът на Бойко Беленски за ген. Владимир Вазов „Свалете знамената с почит” е модерен роман. Казвам го това не за да го лаская, а за да откроя някой негови основни черти. Какво имам предвид?

На първо място: изобразително-пластичното начало, което е водещо за художествената ни традиция е отстъпило място на проблемното.

На историята се гледа не толкова като необходимост за правдиво изображение на  действителността и фактите, а като канава, поставяща екзистенциални въпроси: за свободата и смъртта; за избора и последиците от него; за отговорността пред род и родина; за смисъл на националните идеали.

С други думи в романа на Бойко Беленски критерий са не събитията, а проблемите, решени въз основа на определени събитията. На мястото на точното, учебникарското, достоверното изображение се ражда философска и концептуални-психологическа трактовка на историята.

На второ място, в текста на Бойко Беленски е налице среща на времена: миналото отправя въпроси към настоящето, а настоящето ни връща към поуките на миналото. Например за идеалите на следосвобожденската епоха, чийто носител безспорно е генерал Владимир Вазов.

Целият живот на този човек, показва романа на Бойко Беленски, е изпълнен с исторически оптимизъм, възрожденска енергия и най-вече патриотизъм. Личност, за която служенето пред олтара на Отечеството е кауза, а не начин за лично облагодетелстване.

Един цялостен, завършен житейски и професионален път, изтъкан от  чисто родолюбие, със загърбване на примирението, с върховна изява на духа. Всичко подчинено на една-единствена цел: отстояване на свободата и националната чест и достойнство.

Защото без достойнство, ако припомня една мисъл на Емилиян Станев, няма нравственост и чест! Ето защо, духът на творбата на Бойко Беленски е за търсещия дух, който остава непречупен въпреки превратностите на съдбата. Така или иначе не е нужно само да си жив, за да си щастлив!

Или пък за катаклизмите на братоубийствената война и разкъсване единството на националното тяло между двете световни войни. Бидейки част от виден възрожденски род за Владимир Вазов няма нищо по-противно от културната посредственост и господстващата ненавист към различния политически „аз”, нищо по жалко и страшно от утвърждаването на мисленото за насилието като единствен път за добруването на обществото.

На трето място - антропоцентризмът на романа. Владимир Вазов е показан от Бойко Беленски, в плът и кръв, с девет бала вълнение, ярко доказателство на максимата, че човекът не е затворен кръг, за когото любовта е екстремно състояние, а мъжките приятелства: по-силни от кръвта! Героят на Бойко Беленски е въплъщение на трагедията на едно поколение, закърмено с идеалите на възрожденската епоха и видяло техният крах.

Новаторството на Бойко Беленски в този роман можем да търсим по посока на единството на емоционалната и формалната достоверност, родило един жив образ, в умението му да покаже историята през сърцето на човека. Така авторът остава верен на идеята, че главното й предназначение е да поддържа националната струна опъната. Оттук и романтичното начало в романа, стремежът по възвишеното, красивото и благородното.

—————————————————–

Бойко Беленски. „Свалете знамената с почит”, Изд. „Атеа”, С., 2022