Пимен Панчанка

превод: Салис Таджер

Земльо моя, радост моя,
песен моя млада,
по гори, поля и в боя
за теб син ти страда.

В моя сън ти идваш често,
като облак плаваш,
като звънък дъжд надвесен,
като птица долетяваш.

И припомням си аз всичко,
края роден, в тишината,
как шуми ръжта обична,
гасне огън в езерата.

Дни припомням си, когато
босоноги и в трънака
крачихме в горещо лято,
но краката не боляха.

От поточето водата
като мед сладни и днеска.
Твойта участ, майко свята,
е горчива и злочеста.

Изрод мъчи и погази
побеснял земята родна.
Ще пролея аз кръвта си,
за да бъде тя свободна.

Не ми трябва слава, злато.
В роден край да се придвижа,
да погаля аз земята,
въздух роден да подишам.