По случай 25-годишната му писателска дейност

Александър Филипов

Безспорно, най-живата, плодоносна и хубава струя в нашата литература се вдъхновява и подхранва от нашата българска действителност, от нашия бит. Битовата художествена проза - това е сякаш най-ценното наше литературно богатство.

И след като знаем, че повечето класични български творби са създадени от материята на бита, естествено е да приемем, че българската действителност ще бъде също така най-същественото вдъхновение и на нашата поезия.

И, наистина, на художествения реализъм в прозата съответствува и един реализъм в нашата поезия. Това всъщност са две страни на една творческа проява , на една художествена действителност. И затова еднакво и в поезията ние ще намерим , че най-значителните поетически произведения са тъкмо тия произведения на българското - като природа, бит, история.

Ракитин е един от големите наши поети реалисти. Той се е оформил, развивал се е и е закрепнал в традициите на здравата българска поезия, без да бъде подражател, да изгуби оригиналността на своята творческа мисъл.

Защото, макар и да не е новатор, макар да не се е увличал в модни чудатости, Ракитин е запазил своя облик; неговият глас ясно и отчетливо звучи всред гласовете на другите български поети.

Като изкуство и поетична материя творчеството на Ракитина се сближава с произведенията на големите български класици-поети. Ракитин се вдъхновява от една действителност, която е винаги пред него, наша, българска.

В това отношение тоя поет - както и всички други херои на българското слово - е истински родолюбец.

С обич, с дълбоко проникване, Ракитин изобразява в своята поезия нашата действителност - природа и бит.

Може би, за да запази своето здраво отношение към българското, не без значение е това, че поетът е прекарал своя живот в провинцията, близо до народа, виждал, чувствувал е радостите и неволите на българина.

И в тоя смисъл Ракитин е истински народен поет. Неведнъж ние биваме очаровани от хубостта и сърдечната топлота на нашия бит, претворен в песните на поета. Това спокойствие, тая простота на живота, цялата поезия на провинцията, на селото оживяват в Ракитиновите стихове и ни пленяват с неотразимия чар на детски спомен.

А какво богатство има поезията на Ракитина, когато видим отразена в нея българската природа! Ракитин е един от майсторите-живописци в нашата литература.

С остро око, което долавя най-тънките елементи на картината, Ракитин наблюдава българската природа, за да я претвори след това в своите прекрасни песни.

Той вижда природата не като някаква външна, суха и мъртва материя, а живее с нея, чувствува нейния дух, нейната дълбока същност.

Наситен с живот, Ракитиновият пейзаж е одухотворен, богат, разнообразен. Поетът е наблюдавал българската природа във всички нейни форми. Той е дал образа на планината, на тайнствената и дивна гора, нахвърлял е великолепни полски пейзажи, вдъхновил се е и от нашето Черно море.

И всички тия картини са напоени с най-разнообразни настроения и багри, видени са при най-различна светлина. Затова са така богато нюансирани.

Формите на Ракитиновата поезия са също така спокойни, хармонични със своя правилен ритъм, с постройката на строфата. Ракитин не нарушава класичната традиция в нашата поезия. А неговият богат език е хубаво художествено оръдие в ръцете на своя майстор.

И именно затова с трайната хубост на своя здрав и благородно одухотворен реализъм, със своето тънко поетично изкуство Ракитин ще има всякога славата на силен творец.

——————————————-

сп. „Българска реч”, г. 7, май-юни, кн. 8-9, 1933 г.