Ояр Вациетис

превод: Владимир Башев

НОЩ В ПОЧИВНАТА СТАНЦИЯ

Когато за пръв път влезнах във стаята
и видях блажено ухилената камина,
обхване ме ужас.
Знам от какво боледуват камините.

Почаках да излезе управителя
и казах:
„Добре!
Ти ще родиш уют.
Уютът ще стане щастлив баща
на три отвратителни младенеца -
леността, равнодушието и съня.
Добре!
А знаеш ли
моите отношения с това странно семейство?
Не знаеш!
Тогава
защо се смееш?”

Камината продължаваше да се хили
и аз й натъпках устата
с дърва.

Запуших
и от учтивост
й предложих същото.

Не гореше.
Едва когато се изпепелиха лошите сънища,
замразените дърва се разпалиха
и всяко разплакано пънче
здрав и дъхав чай ми вареше.
На бюрото намерих забравен билет
и две топлинки от два лакътя,
които са били тук.
Очевидно лактите са седели дълго
и дълго са мислили.

Замириса на път,
на хотел или по-скоро на влак,
на другари, които отиват далече,
и на чай,
брезов чай, светъл, уханен,
кипнал в буйна камина,
чай, който се пие не толкова с устните,
колкото с ноздрите и сърцето.

Облакътих се на това стоплено от друг място.
Ръката ми не успя да хване юздите на молива,
а с мъка се вкопчи в развихрената му грива,
препускаше
и се стараеше да не падне.

Съвзех се след време.
Камината тихо мъркаше,
излегната като ленива червена котка.
Бяха останали само въглени.
Камината каза:
„Ти си човек. Ти можеш всичко!
Но недей да решаваш прибързано.
Както хората, така и камините
биват различни!

Погледни мойте въглени.
Гледай ги дълго,
додето очите престанат
от блясъка да сълзят.
Тази наука е проста,
но може да ти послужи!”

ВЛАКОВЕ

Какви ли не хора седят на скамейките,
какви ли не хора лежат върху койките,
народ в пижами, в сака и във ватенки.

Тук има всичко,
на което човек е способен.
Хората отиват да работят и да се срещат,
да отмъщават и се разделят.
Тук има всичко.
И всичко пътува.

В сивите тела на градовете
влаковете се впиват като игли -
силна ваксина
против съня.