ИГРА
превод: Милена Обретенова
Жената до прозореца.
Тази, която сега гледа снега.
Тази, прекрасната,
с омагьосваща роза в ръка.
Тя не ме обича.
Тя не ме обича.
Тя обича да играе.
Да си поиграем тогава, прекрасна,
да си поиграем.
Да си поиграем на любов.
А знаеш ли ти как се играе
на любов?
Да, очи затваряме.
Да, отровата изпиваме.
И лягаме в снега.
И умираме, да.
Толкова е лесна играта на любов.
Но с мен единствено, прекрасна,
единствено със мен.
Със други ще боли.
Избирай, прекрасна, избирай.
Но прекрасната жена мълчи.
И днес прекрасната жена
гледа само снега.
Единствено в него е влюбена тя.
