Влад Ривлин

превод: Литературен свят

Ролите отдавна и изглежда завинаги са разпределени: либералите ругаят комунистите, комунистите - либералите. Но в действителност у нас няма нито комунисти, нито либерали. Това са все едни и същи… хора.

Спомнете си кой сваляше комунистическия режим, а преди това - се бореше с “култа към личността”. Спомнете си кой вървеше в първите редици на демократите в края на осемдесетте години на миналия век. Спомнихте ли си? Или вече забравихте генерала от КГБ в оставка Олег Калугин, придворните академици, писатели и старши следователите от главната прокуратура на СССР?

А тези, които управляват в постсъветското пространство след 1991 г, и не се налага да си спомняме. Нурсултан Назарбаев, бившият главен комунист на Казахстан, и сега е на поста си.

През 1958 г. американският режисьор Джон Бери засне във Франция знаменития си филм “Таманго”.

В филма Таманго е представен като неустрашим борец против робството, за когото свободата е по-скъпа от живота.

В новелта на Проспер Мериме, по която Бери сне филма си, всичко е много по-прозаично: Таманго бил обикновено африканско царче и роботърговец, продававащ на колонизаторите своите съплеменици.

И едва след като сам се озовава в робство на бившите си колеги по роботърговия, Таманго започнал бекзромпромисна борба срещу бившите си партньори.

Този сюжет ми напомня нашата действителност.

Почти четвърт век нашите таманги бяха петкановци на американските робинзоновци, предавайки и продавайки на последните всичко, което може и на когото може.

И едва след като осъзнаха, че никога Петкан няма да стане равен на Робинзон и че всичко вече е разпродадено, петкановците решиха да въстанат срещу робинзоновците, ставайки таманги.

И както във филма на Джон Бери, това съдбоносно решение се представя в много романтична светлина.

Нищо ново под Луната…

14.02.2018