Влад Ривлин

превод: Литературен свят

На 11 октомври 1941 г. завършило сражението край Мценск, продължило 7 дни.

В това сражение хитлеристката армия изгубила 133 танка, 8 самолета, 49 оръдия и един полк от пехотата.

Най-големи загуби понесла танковата дивизия на генерал Лангерман, която в резултат на Мценското сражения била напълно разгромена.
Загубите от съветска страна били в пъти по-малки - 23 танка и 555 убити, безследно изчезнали и ранени.

Особеност на това сражение е и в това, че на три немски дивизии: две моторизирани и една танкова, противостояла една съветска танкова бригада под командването на тогава още полковник Михаил Ефимович Катуков.

Михаил Ефимович Катуков

При това четвърта танкова дивизия на генерал Лангерман се смятала за една от най-добрите в хитлеристката армия.
В началото на Мценското сражение войниците и офицерите от дивизията на Лангерман имали богат боен опит в Полша, във Франция, а и на територията на СССР тази дивизия се отличила в първите месеци на Великата Отечествена.

Именно танковете на 4-та дивизия на Лангерман първи нахлули в Орел преди Мценското сражение.

Но Орел станал последният успех на елитната нацистка дивизия: седмица по-късно четвърта танкова дивизия на Лангерман представлявала вече предимно купчина метал.

Разгромът край Мценск се превърнал в шок не само за немските танкисти, участвали в това сражение.
В шок било и цялото нацистко командване начело с Хитлер. Та нали по сметките на нацистите Червената армия била напълно разгромена още при Киев и за отбраната на Москва Сталин вече нямал резерви.

Не за последен път немците били подведени от своята самоувереност.

Бригадата на Катуков била формирана от войници и офицери, успели с боеве да се измъкнат от обкръжение в първите месеци на войната и готови да се сражават до край.

А самият комбриг противопоставил на немската тактика: разузнаване с бой, смазване на огневите точки и унищожаване на блиндажите на противника с последващи пробиви с танкове и мотопехота, принципно нова стратегия с танкови засади и лъжливи отбранителни райони.

Същността на тази стратегия се заключавала в създаването на лъжливи позиции, на които група бойци създавала видимост за предна линия на отбраната.

Немските авиация и артилерия нанасяли огневи удари по празни позициии, после атаката продължавали танковете и мотопехотата.

И в това време съветските танкове нанасяли удар по противника от фланговете и тила, а после, използвайки релефа на местността, отново се укривали в предварително подготвени позиции.

Такава стратегия позволявала на червеноармейците първо, да действат с малки сили, второ, да неутрализират численото превъзходството на противника и, трето, да нанасят на нацистите съществени щети при минимум собствени загуби.

Тази стратегия станала възможна до голяма степен на превъзходството на съветските танкове Т-34, които можели да поразяват танковете на противника от разстояние 1500 метра.

Немските танкове можели да поразят целта само от 500 метра.

За това колко силно подействал на хитлеристкото командване разгромът при Мценск говори фактът, че след Мценското сражение командващият втора танкова група, в която влизала дивизията на Лангерман, генерал-полковник Хайнц Вилхелм Гудериан бил свален от Хитлер от длъжност и изпратен в резерва.

Генерал Вилибалд фон Лангерман след сражението край Мценск продължил службата си във Вермахта и дори успял да стигне до генерал-лейтенант. Но почти точно след година той бил убит при Сталинград с пряко попадение на съветски снаряд.

А Четвърта танкова бригада на Михаил Ефимович Катуков след Мценското сражение започнала да се нарича гвардейска.

Бригадата участвала в боевете за Москва, в битката за Курската дъга, в освобождаването на Полша и в щурма на Берлин.

За подвизите на полята на сраженията 4-та танкова бригада била наградена с два ордена „Ленин”, „Червено знаме”, „Суворов” 2 степен, „Кутузов” 2 степен и „Богдан Хмелницки” 2 степен, а 26 бойци от бригадата станали Герои на Съветския Съюз.

11.10.2017