Константин Балмонт

превод: Петър Кишмеров

***
Дойдох в света аз Слънцето да видя
и синия простор.
Дойдох в света аз Слънцето да видя
със моя взор.

Дойдох в света да видя аз морето
и чистий земен чар.
Завладах с поглед аз света, и ето
могъщ съм цар!

Надвих аз вече хладната забрава
със моите мечти.
В мен всеки миг възторга прозвучава
и пей, звъни…

В страдание мечтите ми изгряват,
за туй съм аз любим,
и нямам в песните на себе равен
нито един!

Дойдох в света аз Слънцето да видя,
и щом извий нощта,
ще пея аз, за Слънцето ще пея
чак до смъртта!

***
Аз не зная мъдрости
нужни на света,
само мимолетността
вливам аз в стиха.
С всяка мимолетност аз
виждам светове,
пълни с тайнствена игра -
танц на цветове.
Мъдри - не кълнете вий!
Що търсите в мен?…
Аз съм като облаче
с огън вдъхновен,
аз съм като облаче, -
гледайте - летя
и зова мечтатели,
вас аз не зова!