Д. Б. Митов

Един поет с нежно сърце ни разказва за своя роден Охрид и ведно с неговата кротка тъга трепти и нашето сърце по мъките и стоновете на македонската земя.

Стиховете на Н. Джеров са съвършено непретенциозни. Ние познаваме Охрид по описания, чувствуваме красотата на неговото езеро и на чудната му природа дори и в най-малката вестникарска бележка, помним го от пропитите с нежност описания на дописчиците през време на войната.

И виждаме го и досега през чудно хубавата песен на Ал. Балабанов за „Охрида син…”

Охрид е светилище за българския дух и неговото езеро довеки ще лежи на българското сърце.

И за Н. Джеров Охрид не е спомен, а стои пред поетическия му поглед жив и близък, сякаш не го е напуснал отдавна, сякаш вражеска ръка не покрива всеки миг с траур българските къщи на Македония.

Чуден оптимизъм лъха от тази малка стихосбирка. И тоя именно оптимизъм я прави близка до сърцето на читателя.

——————————

в. “Литературен глас”, г. 2, бр. 79, 14 юни 1930 г.