Влад Ривлин

превод: Литературен свят

Навършват се 85 години от приемането на знаменитото постановление на Централния Изпълнителен Комитет на СССР и Съвета на Народните Комисари на СССР “ЗА ОПАЗВАНЕ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ДЪРЖАВНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ, КОЛХОЗИТЕ И КООПЕРАЦИИТЕ И УКРЕПВАНЕТО НА ОБЩЕСТВЕНАТА (СОЦИАЛИСТИЧЕСКА) СОБСТВЕНОСТ”, наречено от съветските дисиденти като академик Сахаров “ЗАКОН ЗА ТРИТЕ КЛАСЧЕТА”.

Постановлението било много лаконично и определяло сурово наказание за разхищаване (кражба и др.) на железопътните товари и колхозното имущество.

По-конкретно, в постановлението се казвало следното:

“Да се използва като мярка на съдебна репресия за разхищаване (кражба) на колхозно и кооперативно имущества най-висшата мярка на социална защита - разстрел с конфискация на цялото имущество и със замяна при смекчаващи обстоятелства лишаване от свобода за срок не по-малко от 10 години с конфискация на цялото имущество.”

Аналогично наказание трябвало да се използва към крадците по жп линиите.

Какво общо има тук с “три класчета”?

Работата е там, че това постановление било интерпретирано от американски и британски “историци” като наказателни мерки срещу гладните селяни, които събирали на колхозните поля класчета, за да не умрат от глад.

За това как живееха съветските колхозници - е отделен въпрос.

Помня как децата на съветските колхозници, учещи в университета, носеха от къщи пълни чанти с всевъзможна храна, вино и самогон.

Но не в това е въпросът.

Нека да сравним драконовското постановление на ЦИК и СНК на СССР за “трите класчета” и американските закони за частната собственост.

Знаете ли какво ще стане с човека, който влезе в САЩ в чужд дом, във всяко място на страната даже по грешка?

Това е почти стопроцентова смърт. Защото правото на оръжие в САЩ е свещено така, както и частната собственост.

И ако в СССР степента на вината и наказателната мярка определяше съдът, вземайки предвид множество всевъзможни нюанси, такива, например, като социалното положение и произходът на обвиняемите, в САЩ степента на вината и наказателната мярка на заподозрените в кражба определя стопанинът на частната собственост.

При това американският съд винаги е на страната на притежателя на частната собственост. Затова представителите на американската средна класа не мислят два пъти, преди да използват оръжие.

Е, при кого е било повече, не, не демокрацията, а просто законът: в сталинския СССР или в САЩ?

7.08.2017