Христо Капитанов

С писателя Вичо Иванов бяхме съученици във Варненската гимназия. Той беше някъде из провадийските села. Тих, боязлив, скромен и мълчалив, той спотайваше в себе си пламъка на селския юноша, дошъл в града за култура и наука.

През всичкото си свободно време прекарваше библиотеката. В гимназията той прекара един страхотен период на нищета. Сам изкарваше прехраната си. През деня посещаваше класа, през нощта работеше в един от варненските вестници. Но беше винаги пръв ученик и най-добър и търсен другар.

След завършването на гимназията пътищата ни се разделиха. Той замина за София, гдето се записа да следва Художествената академия.

И тук, оставен изключително на своите плещи, той учи през деня, а през нощта работеше за насъщния. Години на усилна работа и мизерия. Много често без подслон и още по-често - без храна. Просто е за учудване как е могъл да оцелее.

Тук започва да му се явява все по-често името в литературните списания и вестници. Вичо Иванов се очертава като талантлив белетрист и като изискан есеист. От 1925 г. започва да печата отделни книги. Днес тяхното число е 18. При нашата пошла действителност, при крайно оскъдно заплащания писателски труд е цял подвиг да се напишат 18 тома.

От 1932 г. Вичо Иванов е член на Съюза на българските писатели. Една мила чест, която с нищо не подпомага материалното положение на българския писател. Книгите на Вичо Иванов ги издава книгоиздателството Т. Ф. Чипев, което им дава една угледна външност и което умее да цени и да заплаща писателския труд.

Вичо Иванов е един от най-редовните сътрудници на седмичника „Литературен глас”. Той е от групата писатели около създателя и вдъхновителя на тоя литературен седмичник - Д. Б. Митов, който има своята голяма роля в откриването и подкрепянето на нашите млади талантливи хора в изкуството.

Днес Вичо Иванов е главен библиотекар на Пловдивската народна библиотека-музей. Там се чувства в своята стихия сред царството на книгите. Хлябът му е осигурен и той работи върху един голям роман из селския бит, части от който е печатал в сп. „Българска мисъл”.

Творчеството на Вичо Иванов е облъхнато от едно топло човеколюбие. Грижата за бедния, приневолен брат се съзира във всеки негов ред. Роден и израсъл сред българското село, той отделя голям дял на селския ни бит, който отлично познава.

Надарен с голям талант и придобил голяма ерудиция, Вичо Иванов изпъква като добре оформен писател, от който има тепърва да очакваме ценни литературни трудове.

Мнозина го заядат. Това е стара слабост на някои пишущи братя. Лесно е да катурваш и да рушиш. По-мъчно е да подкрепиш и да улесниш творческата личност.

Аз вярвам в творческата сила на Вичо Иванов и ведно с българското общество очакваме от него плодотворна дейност в нивата на българската литература и култура.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 14, бр. 523, 01.10.1941 г.