Христо П. Капитанов

Наред с Василе Александри и Михаил Еминеску, двата най-прославени всепризнати румънски народни поети, се споменава името на П. Черна.

Всички румънци познават това име; цялата интелигенция е чела и чете вдъхновените стихове на поета, без изключение литературни критици и литературни историци признават необикновената ценност на творчеството на П. Черна, като го поставят по значение за румънската поезия непосредствено след народните поети В. Александри и М. Еминеску.

Всяка година в деня на смъртта му множество негови почитатели устройват парастас на гроба му, украсен с хубав паметник, уреждат се траурни утра в негова чест, дето видни професори и литератори говорят за живота и творчеството на поета, правят се масови посещения за поклонение в къщата, дето се е родил поетът, в с. Черна. Там е поставена и художествено украсена възпоменателна плоча с портрет и издълбани в камък стихове.

Във всички учебници по литература и христоматии, в професорските лекции, във филологическите факултети, в литературните списания и вестници непрестанно се пише и говори за П. Черна.

Всепризнат, обичан и четен, румънският поет П. Черна се е наложил в съзнанието на румънския народ като голямо поетично дарование.

Нещо повече, П. Черна е превеждан и в чужбина, дето също е справедливо оценен.

***

Обикновено, когато румънските книжовници говорят и пишат за живота и творчеството на П. Черна избягват да упоменават за народностния му произход.
В стотиците статии и биографически бележки напразно ще търсите подробности за семейството му, за детинството му.

Поради тази причина широките народни маси, интелигенцията, па и много видни литератори не подозират, че големият румънски поет П. Черна не е от румънски произход.

Също и българското обществено мнение много малко знае за П. Черна. Нито една пълна биография, нито една изчерпателна статия за народностния му произход, а само понякога някоя случайна бележка, в която се упоменава, че румънският поет П. Черна е бил от български произход.

***
Към 1870 г. в с. Черна, Тулчанско, като учител е придошел от Шумен Панайот Станчев, баща на поета.

Панайот Станчев не обичал да говори за миналото си. Но положително се твърди, че е бил човек на революционния комитет от Търновския революционен окръг, дето е играл важна роля, но бидейки заподозрян от турската власт, бива принуден да се крие в Шумен, отдето отива като главен учител в с. Черна.

Старците на възраст от 60 до 70 години, бивши негови ученици, разправят, че учителят Панайот Станчев е обучавал не по методата на старинното килийно училище, а по модерни педагогически методи.

Това се установява и от протокола, сключен на 1 април 1879 година между главния учител на българското училище от с. Черна, Панайот Станчев, и първия румънски учител Ифтимий Вълку, в който протокол се говори за дълги чинове за 4 класа, същите, каквито и днес се употребяват в училищата: една черна дъска друга училищна мебел като маси, столове и училищни пособия, 5 големи стенни карти на петте континента и един глобус на земята.

От тоя протокол по неоспорим начин може да се заключи, че още в турско време училището в с. Черна е било модерно обзаведено.

Панайот Станчев е бил учител не само на децата, но и на бащите им.
Редовно всеки празничен ден е свиквал селяните в училищната сграда и им е държал поучителни беседи, а вечер е събирал най-изпитаните родолюбци и им е говорил по политически въпроси.

Мнозина стари селяни от село Черна твърдят, че учителят Панайот Станчев е образувал таен революционен комите в селото по подобие на съществуващите в цяла България, събирал е пари и ги е препращал в Браила за въоръжение на четите и за комитски цели.

След Руско-турската война селото Черна, по силата на Берлинския договор, минава в пределите на румънската държава.

Животът в село Черна продължава по старому.

В черквата е извършвал богослужение все на български език старият и многозаслужил свещеник Георги Попов, чийто син Петър и след смъртта на баща си, до 1918 г., когато умира, е продължавал да извършва свещените обреди на български език.

Българската училищна библиотека си е останала непокътната, а учителят Панайот Станчев и след идването на румънския учител Ифтимий Вълку продължавал да обучава децата на български език.

Обаче настъпват големи разногласия между П. Станчев и Ифтимий Вълку, който в няколко изложения до училищния инспектор обвинява българския учител П. Станчев, че бил разпален български националист и по тази причина е възбуждал учениците да не посещават часовете по румънски език и въпреки, че Иф. Вълку затварял вратата, децата бягали през прозореца.

Също му е правил и множество други пречки и неприятности, по която причина, виждайки, че не ще може да осъществи никакъв напредък, е поискал преместването си в село Печенега.

Вследствие на тия оплаквания, училищните и административни власти вземали строги мерки по отношение на П. Станчев, който пак продължил да предава на български език до самата си смърт (1882 г.), обаче в по-ограничен размер.

1880 г. П. Станчев се оженил за своята бивша ученичка Мария, селянка от с. Черква, жива и днес, здрава и съзнателна българка, която добива на 25 септемврий 1881 година отроче от мъжки пол, което кръщават Панайот на името на болния и непосредствено след това починал баща.

До седмата си годишна възраст бъдещият поет не е знаел нито дума румънски.

В основното училище е бил минат в училищните книги с името Костеску Панайот, обаче, когато се записва в браилската гимназия, в заявлението си е поискал да бъде минат и назован с името на баща си Панайот Станчев.

Когато му разправяли за живота на баща му и за голямото му родолюбие, той плачел от възхищение и радост.

——————————

в. „Литературен час”, г. 7, бр. 4, 8.05.1935 г.