Влад Ривлин

превод: Литературен свят

Съществуват определени стереотипи по повод на така наречените “диктаторски режими”, един от които е Куба. Според един от тези стереотипи от Куба може да се емигрира само нелегално.

Но това не е така. Да се емигрира от Куба е много по-просто, отколкото мнозина си го представят.

През 1960 г. - година след победата на Кубинската Революция, нейният лидер Фидел Кастро широко разтворил вратите на страната за всички, желаещи да емигрират.

В това време от страната емигрирали около половин милион кубинци.

В следващите години, за да се емигрира от острова на Свободата трябвало специално разрешение на властите - така наречената разрешителна виза.

Но от време на време лидерът на Кубинската Революция Фидел Кастро с широк жест предоставял такава възможност на всички желаещи.

Искаш да заминеш - заминавай! Такъв бил принципът на Фидел, особено когато го упреквали в липса на свобода на Острова на Свободата.

Такава възможност Кастро предоставил на всички желаещи през 1980-та, когато страната напуснали 10 пъти по-малко емигранти, отколкото през 1960-та: приблизително 50 хиляди и, най-сетне, през 1994-та.

Последната акция изобщо нямала никакъв пропаганден успех на Запад, тъй като този път не се събрало и предишното количество желаещи да напуснат Куба.

Накрая, през 2012 г. приемникът на Фидел - неговият брат Раул напълно отмени разрешителните визи за кубинците.

Сега, за да се замине от Острова на Свободата, е необходим само задграничен паспорт.

Но кубинците не бързат да се възползват от тази възможност и имат, според мен, сериозни причини.

За съжаление, досега не съм бил на Острова на Свобода, но някои показатели за Куба позволяват да се направят изводи за тази страна.

Преценете сами: продължителността на живота на кубинците за времето на “комунистическата революция” е нараснала от 54 години на 78 години и това е един от най-високите показатели не само в Латинска Америка, ако не и най-високият.

Показателите на детската смъртност в Куба са едни от най-ниските в света.

Медицината им е една от най-добрите на планетата.

Кубинците живеят бедно? По-скоро - за свое удоволствие.

По този въпрос - да се живее за собствено удоволствие или “не по-зле от хората” ще напиша отделно.

А накратко, същността е в това, че кубинците живеят за себе си, а не за пари, имущество или земеделски участъци.

Показателите за раждаемостта в Куба днес са такива, както и в Европа.

За разлика от 50-те години на миналия век, кубинците не бързат да се женят и да раждат деца, а раждат малко - почувствали са вкуса към живота, както и европейците.

И емигрират кубинците малко. Както се казва, от добро добро не търсят.

11 август 2017 г.