Теодор Щорм

превод: Стефан Ив. Стоянов

МОРСКИ БРЯГ

Хвърчи над заливчето чайка
и мрака веч пълзи насам;
над плитките води крайбрежни
трепти привечерният плам.

И ето прошумяват сиви
крила над морската вода;
лежат - съновиденя същи -
там островите сред мъгла.

На къкрещата тиня чувам
тайнствения, мрачен звук,
подвиква птицата самотна -
тъй винаги било е тук.

Един път сал потръпва още
и млъква вятърът тогаз;
и счуват се над дълбините
въззетите глас подир глас.

ГРАДЪТ

На сив бряг, край морето сиво,
самотен там градът лежи;
наоколо море бурливо
шуми беззвучно и пенливо;
връз стрехите мъгли тежи.

Гора там не шуми, ни песен
на птиците през май се пей;
на патици вик само в есен
в нощта се тъжно счуй разнесен,
а в тръстиката вятър вей.

Но с цялото сърце към тебе
стремя се аз, сив, морски град;
чаровността на младините
с усмивка сочат ми водите,
и ти, и ти, сив морски град.