ДИМИТЪР Е. СПРОСТРАНОВ – „БЕЛИЯТ ВЪЛК”
Димитър Е. Спространов - „Белият вълк”, драма в 4 действия, София, 1934 г.
Авторът, който е познат вече като автор на два сборника разкази „Край огъня” и „Хора” и на повестта „Двамата от предградията на Париж” ни дава в драмата „Белият вълк” едно вярно огледало на онова време от нашия политически живот, което се развиваше под знака на корупцията и партизанските страсти.
Авторът е съумял да използва тая актуална тема и да извлече от нея художествено правдиви ефекти. С „Белият вълк” Дим. Е. Спространов се утвърждава с един несъмнен драматически темперамент, който го поставя несравнено по-високо от мнозина професионални драматични писатели.
Това се обяснява с обстоятелството, че авторът се ръководи от един верен инстинкт, и от уроците на живота повече, отколкото от литературните клишета. Затова именно и неговата драма ни дава в сгъстени краски усещането на живата действителност.
Интригата на тая драма съставя любовта на Попов, секретар на Сребърников, към Вена, жена на последния, а импулсът на действието е борбата между идеализма на Сребърников и личния кариеризъм на хората, които го заобикалят.
Нашата политическа действителност под знака на партизанството оживява още в първото действие, откриващо се с бляскав прием в дома на Сребърников.
Тласкан от несподелена любов към Вена, Попов, за да завладее обекта на своята страст, се поддава на изкушенията на Русинов, човек от противния политически лагер, чието интимно намерение е да компрометира Сребърников, шеф на групата „Народно обединение”.
Русинов използва своето влияние върху Попов, за да фалшифицира някакви книжа, които последният му донася от банката на своя патрон Сребърников и за да направи шантаж.
Ако и шантажът да се разкрива и Сребърников да е оправдан от съда, все пак изоставен в решителния момент от всички свои приятели, чиито кариеризъм се явява във всичката си голота, е принуден да се оттегли в своята вила на село. Сребърников умира за политическия живот, но се ражда за земята.
В драмата пред нас дефилират типове на безскрупулни кариеристи, продажната преса в лицето на Мадаров, задкулисните ходове на политическия шахмат.
Моралът на тая пиеса се разкрива в диалога между Сребърников и Русинов, който посещава своя бивш политически противник, за да му предложи известни компромиси, които Сребърников отхвърля.
Русинов между другото докладва на Сребърников, че законът за възбрана на вноса на зърнени храни, който е бил в центъра на борбата, отдавна е погребан:
„Законът за възбрана на вноса на храни е пратен на проучване в някаква комисия и… погребан. Но най-интересното е, че господин министра бе пратен за член на управителния съвет на съюза на житарите. Тая длъжност е почетна, но заседанията се плащат, даже и отсъствията. Как ти се харесва тая работа? Виждаш, как хората успяват, как се нареждат. Време е да помислиш за себе си. Стига си градил кули във въздуха. Ти няма да оправиш света.”
Тая пиеса е доловила вярно оная атмосфера на корупция, която характеризираше междупартийните борби.
Действието се развива спонтанно и естествено, изхождайки от основните данни на пиесата.
——————————
в. „Литературен глас”, г. 7, 5.12.1934 г.
