Димитър Спространов

Димитър Евтимов Спространов, български писател, е роден на 30.10.1897 г. в София в семейството на писателя и общественика Евтим Спространов. Завършва гимназия в столицата (1914) и право в Софийския университет (1918). Участва в Първата световна война. Живее в Париж, където работи в заводите „Ситроен” (1924-1929), а в България - в БНБ във Видин и в София (1930 -1946) като адвокат. Научен секретар в Министерството на информацията и изкуствата (1947), редактор във в. „Изгрев” (1948) и в издателство „Народна култура”. Започва литературната си дейност след 1924 г. Историческите му романи отразяват национално-освободителните борби на македонските българи, характеризират се с патриотичен патос и правдиво изображение. Съчинения: „Край огъня” (разкази, 1923), „Хора” (разкази, 1930), „Двамата от предградията на Париж” (повест, 1931), „Белият вълк” (драма в 4 действия, 1934), „Другата Клавдия” (повест, 1936), „Синята светлина” (драма в 3 действия., 1938, 1948), „Човешка менажерия” (роман, 1938, 1948), „Великата жертва” (драма в 4 действия, 1940), „Бентът” (драма в 4 действия, 1947), „Синове на родината” (пиеси, 1950), „Охридска пролет” (роман, 1961, 1967, 1987), „Самообречените” (роман, 1964, 1966). Член на СБП. Умира на 08.07.1967 г.


Публикации:


Публицистика:

ГЕРОЙ НА ЧЕСТТА/ брой 74 юни 2015


Критика за Димитър Спространов:

ДИМИТЪР Е. СПРОСТРАНОВ - „БЕЛИЯТ ВЪЛК”/ автор: Павел Телчаров/ брой 102 януари 2018