СТИХОВЕ
превод: Владимир Стоянов
***
Аз те пускам
да литнеш свободен, на воля,
от желания, срещи, от себе си и от любовта…
Разбери ме, не те принуждавам да страдаш в неволя
и сама си отивам, от себе си да те спася.
***
Аз зная, ще се върнеш пак,
но твърде дълъг пътят е обратен.
Ще си намериш ли заветна кръв,
решението частно на съдбата?
Аз зная - ще прекрачиш моя праг,
ще влезеш във очите ми, в душата.
Аз зная - ще успееш, чувам - да…
Не зная само - че ще се уплаша.
***
На извора от небесната синева преблагата Майка пристъпи,
зад нея ликуваха облаците на възвишеността й попътни.
Тя носеше стомна със жива вода - на земята да се измие
и света на вселенската ни душа, прероден с мен да открие.
***
И езерата сини се разляха,
запалили цвета в очите,
кръжаха покрай нас, кръжаха
звучащите минорно стихове.
А името на прилива затихваше
в повърхността на окръжаващите устни
и с нежна болка се разбиваше
на битието върху камъните пусти.
Люлееха се стълбите на пристана
под плясъка на сини две весла.
Началото след края се разлистваше,
за да ни понесе премъдро есента.
