Даниела Хивешова

превод: Вътьо Раковски

ЩЕ ОСТАНЕ ЗАВИНАГИ ПРАЗНИЧНА

Ще остане завинаги празнична,
ще остане за мене заключена стаята,
която трябва да разтребя, кухнята,
в която можем да се разминем, да се отминем
или да се срещнем, ако телефоните не работят,
ще остане завинаги за мене затворен домът за двама.
И тъй си измислям своя легенда за хола, за закуската
и делника все със скучна монета в златните зъби
ми е легенда и сън,
недостъпен празник,
който всяка вечер тече под вратите
на чуждите къщи.

МОЖЕШ ВСИЧКО, МИ КАЗА

Можеш всичко, ми каза,
можеш всичко,

само не питай какво ще стане с нас,
само не ме очаквай на светло,
само не ме познавай на улицата на следобед,
нито на обед, нито сутрин,
само не ми говори пред познати,
само не ми пиши писма.
Можеш всичко, ми каза ти.
А аз те обичам.