Георгиос Сеферис

превод: Димитър Василев

6.

Градината със водоскоци под прозореца -
ще съзерцаваш ти от ниския прозорец
зад мътното стъкло. А твойта стая
ще осветява само пламъкът в огнището.
И може би при някоя светкавица ще затрептят
на челото ти бръчките, добри ми стар приятелю.

Градината със водоскоците, които бяха в твоите ръце
ритъм на друг живот, извън почупените
трагически колони и антични мрамори,
един танц в горичката от диви лаврови дървета,
при мраморните нови кариери -
всичко туй отряза едно мътно стъкло от часовете ти.
Ще спреш да дишаш: пръстта и сокът на дърветата
ще излетят от твоя спомен, за да ударят
стъклото, което плиска в тоя миг дъждът,
дошъл от външния свят.