ПОХИТИТЕЛЯ НА ЦВЕТОВЕТЕ
превод: Никола Джеров
Де е вятъра, кажи ми,
де за отдих се прибра,
що от всяка моя вейка
лудо цветовете сбра?
Де е вятъра, кажи ми,
де за отдих сви крило,
да не го посрещам вече
със наведено чело?
Де е вятъра, кажи ми,
похитителя лукав,
за да му покажа моя
справедлив и страшен гняв?
——————————
сп. „Седмичен преглед”, бр. 10, 16.12.1933 г.