Влад Ривлин

превод: Литературен свят

Покрай споровете за участието във Великата Отечествена война, както и за участта на кримските татари и чеченците, се оказа напълно забравен приносът на другите националности в Съветския Съюз в победата над нацизма и преди всичко - на казанските татари.

Защо преди всичко именно татарите?

В съветско време изобщо не бих делил бойците от Червената армия по национален признак.

Но в нашето време на антагонизъм между народите на бившия СССР, мисля че е време да си спомним за онова време, когато хората от различни националности наистина бяха братя един за друг.

И все пак дори на фона на героизма на съветския народ във Великата Отечествена война, примерът на татарите е уникален.

И не само защото татарите заемат четвърто място по брой на Герои на Съветския Съюз след руснаците, украинците и белорусите.

Именно с татарите нацистите претърпели най-голямото си и позорно фиаско в политиката си на “разделяй и владей”.

Както на другите народи на СССР, нацистките пропагандисти обещали и на татарите собствена независима държава.

Разбира се, нацистите не възнамерявали да създават никакви държави за татарите и другите народи на СССР

След провала на блицкрига, на нацистите просто им било нужно да попълнят загубите на съветско-германския фронт и тези загуби нацисткото ръководство решило да попълни за сметка на съветските военнопленници, преди всичко на представителите на националните малцинства.

И ако украинските националисти или казаците вярно служили на нацистите, то с татарите нацистите сгрешили много.

Впрочем, както и Елцин, който предлагаше на татарите всякакъв суверенитет, който „можете да преглътнете”.

През 1942 г. нацистите започнали да формират от военнопленниците татари няколко батальона за война срещу партизаните под общото наименование “Волга -Урал” (Идел-Урал).

Длъжностите от командир на рота и нагоре заемали немци. На татарите оставили длъжностите от командир на отделение до командир на взвод.

Бившите военнопленници били подложени на сериозна пропагандна обработка - за целта били привлечени емигранти и молли. Последните нерядко съвместявали задълженията си на молли с командването на взвод.

Но усилията на нацистите и техните помагачи били напразни.

Още в лагера по подготовка на татарски легионери в Полша, бившите офицери и войници от Червената армия успели да организират нелегална общност, която си поставила за цел да разложи създадените от нацистите формирования отвътре.

Нелегалните успели да печатат и разпространяват листовки сред легионерите и да формират бойни петорки.

Главна цел на нелегалните била въстание срещу нацистите и завръщане в редиците на Червената армия.

Нещо повече, нелегалните от „Идел Урал” (звучи невероятно, но е така) успели да разпространят дейността си и в… Берлин.

Работата е там, че за обработката на военнопленниците татари, нацистите формирали специална рота за пропаганда от бивши съветски журналисти, писатели, музиканти и поети.

В тази група влизал и известният татарски поет Муса Джалил.

Един от нелегалните работел в подразделението на гьобелсовското радио за СССР - “Винета”.

Получаваните новини от фронта нелегалните предавали чрез предавател във военния лагер, където специална група, имаща достъп до типография, печатала листовките.

Усилията на нелегалните не били напразни: на 23 февруари, изпратеният за борба с партизаните на Сидор Ковпак 875-ти татарски батальон, след като унищожил нацисткото командване, почти в пълен състав минал на страната на партизаните.

После бившите войници от батальона воювали в партизанските съединения до пълното прогонване на нацистките завоеватели от съветска територия.

Дезертьорството от татарските батальони било масово - татарите не желаели да воюват срещу съветските си сънародници и преминавали на страната на партизаните.

В края на краищата татарските батальони били прехвърлени в Югославия и във Франция за война срещу местните партизани, но и там бившите съветски войници и офицери бягали при партизаните и продължавали войната срещу нацистите.

А начело на татарските антинацистки нелегални бил Гайнан Курмашев, роден през 1919 г. - най-младият от нелегалните.

Преди войната Гайнан бил изключен от комсомола през 1937 г. по лъжливо обвинение в кулашки произход. Но впоследствие бил реабилитиран и станал учител. Известно време бил дори директор на училище.

Като редник участвал във Финската война, а Великата Отечествена посрещнал вече като кадрови офицер. Служил във фронтовото разузнаване. През 1942 г. изпълнявайки задача на командването в тила на врага, попаднал в плен.

Но имал план за нелегална работа от първите дни на пребиваването си в нацистки плен и го осъществил блестящо.

Гайнан и неговите съратници, в т. ч. поетът Муса Джалил били заловени от Гестапо през август 1943 г. След показен съд, нелегалните били екзекутирани на 25 август 1944 г.

Те умрели, според свидетелството на католическия свещеник, присъствал при екзекуцията, без да трепнат.

За разлика от Муса Джалил, награден посмъртно със Звезда на Герой на Съветския Съюз през 1956 г. и Ленинска награда (също посмъртно) Гайнан Курмашев е награден с Орден Отечествена война първа степен едва през 1990 г.

25.08.2017