ЛЮБОВ СТОЛИЦА

Крум Димитров

На 12 февруарий т. г. скоропостижно почина в София една от видните руски поетки, Любов Столица. Покойната живя повече от десет години непрекъснато в нашата столица, дето написа дълга редица лирични песни и лирично-епични поеми.

Любов Никитишна Столица, родена Ершова, е видяла бял свят на 17 юний 1884 г. в средата на старинно московско търговско семейство.

Свършила гимназия с отличие, следвала известно време по философия на висшите женски курсове, тя ги напуща, омъжва се и се отдава всецяло на поезия, първо преминава през най-напредничавите руски литературни кръжоци, списания и вестници, а по-сетне затворила се в своя строг индивидуален свят от творчески блянове.

Постигнала изумително майсторство на стиха и рядко изящество в езика, Любов Столица излиза последователно с три лирически сбирки: „Раиня” в 1908 г., „Лада” в 1912 г. и „Русь” в 1915 г. В тях тя с рязка яркост се определя като самобитна национална поетка, даровита наследница - подражателка на Пушкиновите поетически завети и внушения.

И под неизчерпаемото перо на Любов Столица са излезли низ драми и комедии в прекрасни звънки стихове, играни с истински шумен успех в дореволюционна Русия. Сред нас между другото Столица издаде поемата „Голось незримаго”, въплощение на емигрантските съдбини.

Вечна памет и слава на нейното безсмъртно име и дело!*

————-

* Чт. и помена, който посвети на покойната поетка познатият руски литературен критик Владислав Ходасевич в парижкия в. „Возрождение” от 15 март т. г. и некролога в софийския в. „Голось Труда”. - В стихотворението си „Две родины”, печатано първен в „Россия и славянство” (бр. 87), а сетне препечатано и в нашия „Славянски глас” Любов Столица нарича България „втора своя родина”, „край, столь редкостный, где чтят и любят Русь” (Славянски глас, кн. 2-3, г. 24 - 1930, стр. 85) - Бележка на редакцията.

——————————

сп. „Славянски глас”, г. 28, кн. 1, 1934 г.