Любов Столица
Любов Никитична Столица (Любов Никитична Ершова; Столица - по мъж), руска поетеса, е родена на 29.06.1884 г. в Москва, в семейството на търговец. Завършва със златен медал Елисаветинската гимназия в Москва (1902), записва историко-филологическия отдел на Висшите женски курсове, но скоро ги напуска. Първите й стихове, близки до символизма, се появяват през 1906 г. в московското сп. “Златното руно”, печата в списания “Современный мир”, “Современник”, “Нива”, “Новое вино”. Взема участие в женското движение, сътрудничи на списания “Женско дело”, “Светът на жената”, “Съвременната жена”. Издава поетичните сборници “Раиня” (1908), “Лада” (1912), “Русь” (1915), романа в стихове “Елена Деева” (1916, ІІ изд. - 1923, Берлин), написан по образец на “Евгений Онегин” и преиздаван четири пъти, той е апотеоз на Свята Рус: иконописен главен герой, героиня, напомняща приказна княгиня, идеализация на старинния бит, народни масови сцени; интонации и синтаксис на московския говор. Основна тема в поезията й е пиететът към езическа Русия и разочарованието от големия град, постига ярка осезаемост на стиха. Повтарящи се мотиви на нейната поезия са и фолклорът, обредността, църковността, многовековната история на Москва. Създава епичните “Приказка за нежната княгиня” (1913) и “Песен за Златния Елен” (1914). От 1916 г. преобладава интересът й към драматургията. Автор на редица пиеси и критически статии за поезията. Само за един театрален сезон (1917-1918) написва около 12 миниатюри за театъра. През януари 1917 г. в Камерния театър е представена пиесата й “Синият ковьор”. Следващата й пиеса “Мириам Египетска” не успява да стигне до сцената. През октомври 1918 г. напуска Москва, заминава в гр. Ростов на Дон, оттам - в Ялта, където започва третата си пиеса “Триумф на пролетта” (завършена - 1919). Емигрира през 1920 г. - прекарва около година в Солун (там завършва пиесата си “Звезда от Изток” през 1921 г.), установява се в България през септември 1921 г. 20-те години, прекарани в България са време на активна творческа дейност. Участва активно в емигрантските списания и алманаси “Русская мысль”, “Сполохи”, “Перезвоны”, “Золотой петушок”, “Медный всадник”, вестниците “Возрождение”, “Poccия”, “Poccия и славянство”, преиздава отново “Елена Деева”, чете лекции в Пазарджик и Бургас, участва със свои торби във вечеринки, организирани от руската емиграция у нас, публикува свои стихове в периодиката на руската емиграция в България - сп. “Балканский журнал” и “Изгнанник”, както и в софийските вестници “Глас” и “Труд”. Значителна част от наследството на поетесата остава непубликувано. Създава циклите: “В изгнание” (1921), “Незабравимото” (1921), “Спомени” (1922) и “Есенен огън” (1930), поемата “Лазар Чудният” (1922), комедията “Двамата Али” (1926), комедията от търговския бит “Чаровница от рогозка” (1928) и др. В последните си години Столица написва цикъл стихотворни исторически портрети: «Цар Алексей Михайлович», «Цар Михаил Фьодорович», «Светите князе Борис и Глеб» и др. В стиховете й за Москва, обредите, руските празници звучи болка по изгубената родина. Любовната й лирика става с времето по-просветлена, религиозната тема в късните й стихове, както и преди, е свързана с фолклорни мотиви. В творчеството на Столица - поезия на “светлата народна мъдрост” се откроява и самият автор: страстна, темпераментна личност, надарена с особено виждане за реалността. С годините поетесата търси надежда и успокоение в православното християнство, в спомените за Русия и нейната природа, в историческото й минало. Любов Столица умира внезапно в София на 12.12.1934 г. от сърдечен удар, в разцвета на творческите си сили, недочаквайки с няколко месеца своята 50-годишнина. Посмъртно е публикувана книгата й “Гласът на невидимото”. Към някои от стиховете й е създадена музика от А. Гречанинов и Р. Глиер.
Публикации:
Поезия:
ИЗ СКИТАНИЯ/ превод: Диана Павлова/ брой 19 април 2010
За Любов Столица:
