Славко Димитров Григоров, български писател и краевед, е роден на 26.10.1932 г. в село Железна, община Чипровци, Монтанско. Завършва гимназия в Монтана и икономика на промишлеността в Софийския икономически институт. Бил е на стопанска работа в РПК - Чипровци, завод „Ком” - Берковица, секретар на Общинския съвет в Чипровци, първи секретар на Чипровския градски и общински комитет на БКП, секретар на градския партиен комитет в Михайловград. Над 25 години живее и работи в Чипровци, това са години на материален и духовен градеж, а Чипровци придобива съвременен облик и е обявен за град през 1968 г. Автор на книгите „Чипровски край. Легенди и истини” (2003), „Чипровци - години на усилен градеж” (2004), „Копиловци. Искрици от миналото”, „Торлаци смо” (2007), „Георги Пеячевич и родът Кнежевич - Парчевич” (2008), „Железна - искри от жаравата” (2009), „Иконата на света Богородица Чипровска” (2011) и др.

Публикации:

Публицистика:

ЖИВЕЯ С НАДЕЖДАТА, ЧЕ БУНТОВНИЯТ СЕВЕРОЗАПАД ЩЕ СЕ ВЪЗРОДИ / брой 73 май 2015

Критика за Славко Григоров:

КНИГА КАТО КИТНО ЦВЕТЕ/ автор: Цветан Илиев/ брой 73 май 2015

ПАНТЕОН НА ГЕРОИЧНОТО ИСТОРИЧЕСКО ВРЕМЕ/ автор: Цветан Илиев/ брой 85 юни 2016

ДОСТОЕН ЖИТЕЙСКИ ПЪТ/ автор: Цветан Илиев/ брой 101 декември 2017

ДЪЛБОКИЯТ КЛАДЕНЕЦ НА СЛАВКО ГРИГОРОВ/ автор: Цветана Костова/ брой 172 ноември 2024