СОНЕТИ
превод: Стефана Цанкова-Стоянова
MARIE STELLA
На морский бряг са коленичили жените
със груби дрехи, с бели шапчици от лен;
ръцете скръстили и с поглед насълзен,
те гледат остров Ба, заливан от вълните.
Съпрузи, синове, бащи от стръмнините
на Одиерн, Пемпол, Канкал на път тоз ден
отнася ги на север кораб устремен;
мнозина ще загинат в бездните сърдити.
Съзвучно с глухий морски ропот, на брега
пей хор; високи гласове зоват с тъга
Звездата Свята, що моряците закриля.
Набожно свели са опърлени чела;
звънят камбаните в Роскоф и Сибирила,
и техний ек замира в розова мъгла.
FLORIDUM MARE
Посред лъки море от класове прелива.
Сред житните вълни до хоризонта син
на брана някаква върха стърчи самин,
кат мачта корабна се мерне, ту се скрива.
Под мен морето цяло в багри се облива:
ту с розови, ту с теменужни, ту с кармин;
белей от пяна, сякаш в цветове от крин;
ту цяло зеленей в безбрежността мъглива.
И чайки с прилива прииждат на ята,
към златните вълни на зрелите жита
и с крясъци летят сред здрачния покой.
А от брега вечерникът едва повява:
по цъфналия Океан той разпилява
опиянени пеперуди палав рой.
ЕДИН ХУДОЖНИК
Той схвана расата антична с поглед замечтан,
която тъпче твърдата земя бретонска, дива,
где рухват сред степта безкрайна, розова и сива,
с бръшлян и тис обвити стари къщи на Бретан.
От диви стръмнини с високи буки и бръшлян,
той в бурни вечери видя как гасне и се скрива
червений слънчев диск в морето, пяна що покрива.
Вкуси солената роса сред морски скали спрян.
Яви ни Океана тъжен и безкраен,
где сянка теменужна мята облак смаен,
пенливий изумруд, сапфирна шир безбрежна.
Плени водата, сянката, неуловимий миг.
На тясното платно той отрази тъй нежно
небето на Бретан и дивния му лик.
—————————–
сп. „Слънце”, г. 3, кн. 6-7-8, 1921 г.
